Щом тази мисъл се изпари от ума ми, аз насочих вниманието си отново към касиерката, на чиято табелка пишеше «ФАБИАНА».
— Това място е невероятно. Не мога да си представя, че имате нужда от атракции, за да привличате клиенти — погледнах към стената от понички зад касиерката и направо се ужасих от себе си, тъй като исках поничка, а вече бях яла бухти и бях на път да ям бонбони.
Ако събера достатъчно кураж да вляза във «Вуду Инк».
Фабиана ми се усмихна.
— Не сме като Старбъкс, но се справяме. Искаш ли и поничка с кафето?
— Сега ме чакат едни бонбони, но тези дни със сигурност ще пробвам поничките ви.
Барманката постави две чаши на края на плота.
— Поръчката за Дилайла е готова.
Отидох до ъгъла на плота и й благодарих.
— Гледай да се върнеш и да пробваш поничките ни.
— Определено ще го направя.
Отказвах да се замислям на това, че обещавайки да дойда означаваше да се приближа отново до «Вуду Инк».
Взех кафетата и реших, че без значение каква или кой е пред следващата врата, няма да се откажа и ще продължа напред.
ЗВЪНЧЕТО НА ВРАТАТА ИЗЗВЪНЯ И АЗ завъртях глава, за да видя дали наистина се е върнала.
Кой, по дяволите, би влязъл в студио за татуировки облечен с розова жилетка?
Дръж се на висота, човече. Спри да се втеляваш.
Не си падах по жени от този тип. И определено не по невинни и наивни като Ейдън. Трябваше да се отнасям с нея като с всеки друг клиент. С тази разлика, че не беше клиент, затова не знаех какво да правя с нея. Да я завлека отзад, за да проверя дали устните й са толкова сладки като кексчето, за което ме кара да мисля непрестанно, не бе опция.
Дилайла излезе от стаята за отдих на персонала, за да посрещне Ейдън, която пресичаше черно-белите мраморни плочки на пода.
— Кофеин. Кръвта на боговете. Благодаря ти. Ще ти се отблагодаря с толкова бонбони, колкото можеш да изядеш преди да повърнеш. Но ако повърнеш ще си го чистиш сама. Правило на студиото.
Ейдън повдигна вежди.
— Ще се опитам да не повръщам. — Тя подаде чашата на Дилайла. — Попитах какво поръчваш и жената на бара каза, че е това.
— Четири малки латетата с лъжичка канела. Единственото нещо, което в някой дни ме кара да се изправя на крака.
— Поръчах си същото, затова е добре да знам, че не го пиеш черно и горчиво, или нещо от сорта. — Ейдън изведнъж се поколеба, сякаш нямаше идея за какво е дошла тук.
Това ни правеше двама.
Дилайла отвори кутия с бонбони на плота и аз се престорих, че не наблюдавам Ейдън, докато ги оглеждаше внимателно, преди да си вземе един.
Като шибан воайор съм. Какво ще правя? Ще седя да я гледам как яде ли?
— Хей, Биш, искаш ли един? — извика Дилайла. — Може да те подслади малко.
Отпих прекалено голяма глътка кафе, което изгори езика ми.
— Добре съм. — И след миг добавих: — Благодаря.
Дилайла извъртя очи.
— Не му обръщай внимание, още се цупи. Все още се възстановява от шока и ужаса заради момичето, което извърши най-големия грях на земята снощи, след като те остави в хотела… тя докосна брадата и задника му.
Хората, които говореха за теб, все едно не си там, бяха просто страхотни. Но Дилайла бе единственото семейство, което имах, затова й се разминаваше.
— О, уау. Това е доста… нахално. — Изненаданият поглед на Ейдън най-после се насочи към мен и го задържах няколко секунди, преди да погледне към пода.
— И става все по-зле и по-зле, колкото и да ми е тъжно да го призная. — Дилайла погледна обратно към мен. — Не знам какво има в мъжете с татуировки и бради, но това кара някои жени да мислят, че могат да грабват каквото пожелаят.
— Достатъчно, Ди. Мога да чуя всяка твоя дума.
Тя ме погледна и ми намигна, хилейки се.
— Очевидно е, че можеш. Иначе защо ще седя да говоря за теб?
Погледът на Ейдън се местеше от мен към сестра ми, сякаш не знаеше какво да мисли.
— Защото си трън в задника ми.
— И въпреки това ме обичаш. Домъкни се тук и кажи здрасти на Ейдън. Знам, че го искаш.
Лицето на Ейдън пламна, но Дилайла изглежда не забеляза, че я е засрамила.
— Няма проблем. Не искам да притеснявам никоя от вас. Аз просто…
Изправих се от стола си и се приближих към тях, когато думите на Ейдън заглъхнаха.
— Какво правеше? — попитах.
— Изследвах. Опитвах нови неща. — Тъмните й очи се спряха колебливо върху мен и можех да измисля поне дузина неща, които да й дам да опита.