Защо да я опороча ми се струваше като най-добрата идея на света? Би трябвало да се чувствам като боклук задето дори си помислям да я докосна, но нещо в нея събуждаше най-първичните ми инстинкти.
Закриляй. Защити. Превземи.
Не бях се чувствал толкова първичен от години… и трябваше да се справя с този проблем. Животът ми бе прост, а по цялото това момиче имаше изписана думата усложнение.
— Тя се канеше да опита един от тези бонбони — каза Дилайла. — Сигурен ли си, че не искаш един, Биш?
— Добре съм. Яжте вие.
Ейдън, която изглеждаше облекчена от прекъсването, вдигна един бонбон към устата си. Когато отхапа от него, тих стон се откъсна от устните й, отеквайки направо в топките ми.
Мамка му. Мамка му. Мамка му. Тя не би трябвало да извлича подобен отклик от мен и трябваше да се стегна, за да не направя нещо, което после нямаше да мога да върна назад.
Откъснах погледа си от нея и минах зад плота, за да проверя какви часове имахме записани, въпреки че много добре знаех какво имаме в графика за днес.
— О, Боже мой. Тези са невероятно вкусни — прошепна Ейдън и преглътна хапката.
— По мое мнение най-добрите в града. Е, какво те води в Ню Орлиънс, ако не си тук заради лудостта на Марди Гра?
Това бе въпрос, който аз също си задавах.
— Винаги съм искала да дойда тук? — отговорът на Ейдън прозвуча по-скоро като въпрос, но преди да успее да каже още нещо, вратата се отвори.
Насочих погледа си към входа, готов да се намръщя към новодошлия, но не можах.
— Чарли! Мина много време, непознато момиче! Къде се криеш? — развълнуваният глас на Дилайла се покачи една октава.
Жените се прегърнаха и Чарли се усмихна над рамото на Дилайла.
— Хей, Бишъп. Как върви?
— Намусен е както обикновено — заяви Дилайла. — Кажи ми, какво ново? Това място не е същото след като вече не си тук. Знам, че си горе в лъскавата къщурка на Саймън, вършейки всички онези благородни благотворителни неща, но ни липсваш тук долу.
Чарли работеше тук, преди аз да дойда. Виждал я бях няколко пъти, като идва да добавя някой друг детайл към татуировките си. Цели ръкави покриваха ръцете й, а гърбът й бе почти напълно покрит с татуировки. Освен това, тя сама по себе си бе известна като дъщерята на мъжа, направил най-голямата инвестиционна измама в света.
Чудех се дали Ейдън щеше я разпознае. Повечето хора не го правеха, имайки предвид, че Чарли се бе променила адски много от дните си като социална принцеса.
— Доста сме заети напоследък. Между това Саймън да поеме ролята на изпълнителен директор в компанията на баща си и управлението на неправителствената организация, кълна се, едва намираме време за спане. Но трябваше да се отбия, за да кажа «здрасти» и да попитам дали ще успеете да ме пъхнете по някое време за едни леки корекции.
— Когато кажеш, момиче. По всяко време.
Чарли се обърна към Ейдън и подаде ръка.
— Извинявай за грубостта. Аз съм Чарли Дюшейн. Преди работех тук.
— Най-добрият ни татуировчик. Не можем да намерим друг, който да заеме мястото ти. Тъжна история — Дилайла махна към Ейдън. — Това е новата ни приятелка, Ейдън, която е решила да дойде в Ню Орлиънс по време на Марди Гра, без да знае, в какво се замесва. Още чакам за истинската история.
Ейдън се стегна и предположих, че не би искала да бъде под светлината на прожекторите.
— Ъмм… действително, няма никаква история зад това.
Чарли повдигна вежди.
— Сигурна ли си? Защото, когато човек каже това, обикновено излизат най-добрите истории.
— Наистина просто винаги съм искала да дойда тук. Това е.
— Колко дълго ще останеш? — Въпросът дойде от Дилайла.
Ейдън сви рамене.
— Не знам. Не съм решила.
— Къде си отседнала? — попита Чарли.
— В хотел, за момента.
Думите на Ейдън бяха достатъчно завоалирани, че да повдигнат въпроси в ума ми, но по някаква причина не ми хареса колко неудобно я кара да се чувства целия този разпит.
— Какви корекции искаш? — попитах Чарли, опитвайки се да сменя темата. — Мога да ги направя още сега, ако искаш.
Три женски глави се обърнаха в моята посока.
Чарли се усмихна.
— Само ако не е проблем — тя вдигна ръка и я завъртя. — Докато се възстановявах, някои от линии се изкривиха. А имайки предвид, че татуировката ми е за Саймън, искам да е перфектна — тя погледна към Дилайла. — Освен това си търсих причина да намина. Това място ми липсва.
Дилайла я погледна внимателно.
— Сигурна ли си, че всичко е наред?
Чарли кимна.
— Просто съм леко носталгична и се оказах с малко свободно време.
— Идвай тогава. Да ги оправим. — Когато се насочих към стаичката си и Чарли ме последва, можех да усетя погледа на Ейдън върху себе си.