Отне ми само десет минути да поправя татуировката на Чарли, и докато приключим, тя бе готова да изплюе камъчето.
Когато се отпусна на един от столовете в чакалнята, тя вдигна крака пред себе си, обгръщайки ги с ръце като дванадесетгодишна.
— Говорим да пробваме да направим бебе и малко откачам.
Очите на Дилайла се разшириха.
— Уау. Това е голямо.
Ейдън, която си бе говорила с Дилайла за различните видове бонбони, докато оправях татуировката на Чарли, сега въздъхна тежко.
— Това наистина е голямо.
Чарли пъхна косата от лицето си, зад едното си ухо.
— Обичам Саймън, повече отколкото някога съм мислила, че мога да обичам друго човешко същество и искам да имам семейство с него. Но винаги ми се е виждало далеч в бъдещето, нали знаете? Но сега е истинско. Не би трябвало да ме плаши, но е така.
— Промяната е голяма. Особено една толкова постоянна промяна. — Гласът на Дилайла беше мек.
— Да, и знам, че подобна промяна ще обърне изцяло живота ни и опитвам да разбера дали съм готова за това. Обичам живота ни. Хубав е. Невероятен е. Ами ако с това прецакаме всичко?
— Какво мисли Саймън за това? — попита Дилайла.
Чарли поклати глава.
— Не съм му казала. Не знам как да го направя. Не искам да мисли, че не искам да имаме семейство, но… просто се тревожа.
— Трябва да говориш с него. Той е мъж, не може да чете мисли.
Отново три глави се обърнаха към мен. Дори аз бях изненадан, че се намесих, давайки съвет.
Дилайла се усмихна на Чарли.
— Той е прав. Трябва да кажеш на Саймън какво мислиш. Само така ще можете да решите дали сега е правилният момент за това.
— Знам. Но той го иска толкова много и имам чувството, че с мен нещо не е наред, задето имам нужда да помисля по-задълбочено над това.
— Няма нищо лошо в това. Едно подобно решение ще засегне и двама ви, затова трябва и двамата да сте готови.
Чарли си пое дълбоко дъх, преди да го изпусне и да стане от стола.
— Добре. Още днес ще говоря с него.
— Всичко ще е наред. Този мъж е лудо влюбен в теб. — Дилайла я прегърна силно. — И идвай по-често, не бъди непозната.
Чарли също я прегърна.
— Знаеш, че няма. — След това погледна Ейдън. — Ако имаш нужда от място, на което да останеш за повече от няколко дни, кажи на Дилайла или Бишъп да ми се обадят. Старата ми хазайка е луда за връзване в най-добрия случай, но има място, което е празно почти през цялото време. Това беше точно онова, от което се нуждаех, когато за пръв път дойдох в града, търсейки пътя си. Нещо ми подсказва, че ти имаш нужда от същото.
НАЧИНЪТ, ПО КОЙТО МЕ ПОГЛЕДНА ЧАРЛИ, оглеждайки внимателно лицето ми, накара сърцето ми да заблъска силно.
Аз я познах. Беше на първа страница на всеки вестник в Ню Йорк за няколко месеца, през които ФБР се опитваше да я издири. Но тогава тя не изглеждаше така… на предна страница нямаше татуировки и розово-червена коса. Тя бе привилегированата дъщеря на най-известния инвестиционен измамник, ударил Ню Йорк след Бърни Мадоф.
Само фактът, че тя бе от същия град, ме караше да се тревожа дали не ме е разпознала. Но моя снимка никога не бе публикувана във вестниците. Никога пътищата ни не са се пресичали. Беше невъзможно да знае коя съм.
И все пак, предложението на Чарли загатваше, че е видяла прекалено много от това, което криех.
— Благодаря за предложението — казах аз. — Оценявам го.
Тя ми се усмихна отново преди да си тръгне.
Трябваше да бъда по-внимателна. Не можех да рискувам да ме разпознаят. Трябваше да се скатавам, а ето ме, правейки се на туристка.
Глупава Ейдън. Защо винаги трябва да си толкова глупава? Може би защото животът ми не ме бе подготвил за това.
Щом вратата се затвори зад нея, Дилайла насочи вниманието си към мен.
— Е, какво ще правиш докато си тук?
Знаех какво нямаше да направя… нямаше да стоя скрита в хотелската си стая без да изживея нещо вълнуващо. Като се върна в Ню Йорк, можех на воля да не правя нищо.
Дори самата мисъл ми се стори като наказание. Защо трябва да се връщам към това?
И следващата. Не е като Дом да ми даде право на избор.
Осъзнавайки, че съм оставила тишината да надвисне в стаята, докато обмислях отговора си, погледът ми срещна очите на Дилайла.
— Мисля, че за момента искам просто малко да поживея — това беше най-искреният отговор, който можех да дам.
— Е, захарче, мисля, че си дошла на правилното място за това. Аз и Бишъп можем да ти покажем почти всичко, което предлага този град.