Ако не бях тук, дали Бишъп щеше да се възползва от това, което те му предлагаха? Едното момиче, Кити, се бе изразила така, сякаш той вече е бил веднъж с нея и сега тя искаше втори шанс.
Не че имаше значение. Ужасната загуба на девствеността ми от пиколото на хотела, в бунгалото на плажа, когато бях на осемнадесет и заминах на пътуване в Испания с леля ми, не ме поставяше в категорията на жени, които биха привлекли мъж като Бишъп.
Защо дори мисля за това?
Може би защото навсякъде, където погледнех в тази стая, все едно го виждах.
И това беше една от причините, поради които исках да се махна от тук за няколко часа.
След като взех твърдо решението, отидох до гардероба и обмислих възможностите си. Не бях взела нищо, което да крещи «щура нощ на Бърбън Стрийт». Вероятно защото нямах нищо подобно на дрехите, с които се обличаха тези момичета.
Бях взела точно една рокля и тя бе семпла и черна, с къси ръкавчета и квадратно деколте. Останалите ми дрехи бяха дънки, камизолки и жилетки. Но не можех да отида с жилетка на Бърбън Стрийт, нали? Ако отида облечена с жилетка, предполагах, че на бързо може да ме ескортират навън от Френския квартал.
Но роклята? Изглеждаше прекалено изтънчена.
Излез от зоната си на комфорт, Ейдън.
Без да мисля повече свалих клина и тениската си, и смъкнах роклята от закачалката.
Намърдах се в нея и я закопчах, преди да огледам избора си на обувки. Пантофките с леопардов десен трябваше да свършат работа, защото ако обуех мокасините, целият град щеше да ми се смее.
След това сложих лек грим, закопчах едно синджирче около шията си. И бях готова.
Излязох от стаята си, преди да си дам възможността да размисля.
Когато отворих вратата на хотела и пристъпих на тротоара, не можех да реша дали бях направила най-добрия избор в живота си или най-ужасната грешка. Убедих сама себе си, че мога да се справя тук навън, но шумът бе три пъти по-силен отколкото горе в стаята ми, и да бъда долу на улицата сега ми се виждаше много пренаселено, отколкото като бях горе на балкона.
Хората ме заобикаляха, докато стоях като идиот на пътя им. Един мъж блъсна рамото ми, минавайки до мен. Той се извини с половин уста и се спъна в краката си, а аз проследих погледа му, където видях дузина жени да си вдигат блузата пред мъж на балкона пред отсрещната улица.
Най-доброто описание, което можех да дам… цици и задници навсякъде.
А аз бях повече от скромна с роклята ми, стигаща до два пръста над коляното ми, пантофки и бижута, които не си подхождаха с тоалета. Ужасна грешка, реших в крайна сметка.
Бях на две секунди от това да се върна в хотела и в стаята си, когато забелязах група момичета на моята възраст да вървят надолу по улицата. Гръцки букви бяха щамповани в предната част на тениските им и от усмивките на лицата им и питиетата в ръцете им беше повече от ясно, че не се тревожат за безопасността си. Аз не бях в група като тях, но можех да изляза на улицата, да вляза в най-близкия бар и да седна в някой ъгъл да наблюдавам хората около себе си, без да се смесвам с тълпата.
Нима това е излизане от зоната ти на комфорт? — попита вътрешният ми глас, присмивайки ми се.
— Стъпка по стъпка — прошепнах на себе си. — Малки стъпки.
Сега, кой бар да избера? Обърнах се и огледах избора си. Те си приличаха толкова много. Оставих инстинкта да ме води и избрах този, от чийто врати се носеше музика, а прозорците му бяха само на няколко крачки разстояние от хотела.
Изглеждаше ми добър избор и не се налагаше да се разкарвам из тъмните алеи.
Влизайки в тъмната стая, осветена най-вече от неоновата светлина, отразяваща се в огледалата зад бара, аз се настаних в края на издраскания бар, на мястото, което една двойка току-що освободи.
Барманката не губи никакво време и пристъпи към мен.
— Какво да ти донеса, скъпа? — Русата й коса бе вдигната на рошав кок на върха на главата й, а дълбоко изрязаната черна блуза показваше разкошното й деколте.
Огледах се, за да видя какво пият останалите и забелязах жена с пластмасова чаша в ръка, държаща нещо, което приличаше на лилав пунш.
Кимнах към нея.
— Искам едно от тези лилавите.
— Десет долара.
Измъквайки парите от малката си чантичка, аз й ги подадох и тя се обърна, за да направи питието.
Видя ли, не беше толкова трудно.
След по-малко от две минути питието беше пред мен и аз го вдигнах в мълчалив тост към новата глава от живота ми. Наздраве.