Беше гроздова вкуснотия в пластмасова чаша. Нямах идея какъв бе алкохолът вътре или колко беше сипала барманката, защото не можех да го усетя. Ако някой по погрешка сипеше това в шише с биберон, без проблем щях да повярвам, че е за бебета. Е, не точно. Но това поне обясняваше, защо го изпих толкова бързо.
Горещината от хората скупчени в бара накара бузите ми да пламнат и вече официално реших, че идеята ми беше добра. Когато оставих още една десетачка на бара и вдигнах чашата си, барманката кимна и взе парите, преди да направи още едно питие.
Втория път вече пиех по-бавно, най-вече заради сладкия пич, който се настани на стола до мен.
— Здравей, аз съм Джон.
— Ейдън.
— Сама ли си тук?
Инстинктивно, знаех, че трябва да излъжа. Това бе правило 101 от наръчника на умни момичета ходещи на бар.
— Приятелите ми танцуват. Аз си почивам малко.
— Да, тук става доста щуро, особено по време на Марди Гра.
Крещяхме си един на друг, за да надвикаме музиката, и през петте минути, докато пристигне питието му, той ми разказваше истории за какви луди неща е видял тази вечер. Поръчах третото си питие, а той настоя да го плати. Аз от своя страна настоях, че мога да си плащам питиетата. Той бързо се съгласи.
След това ми посочи към един пиян идиот и аз насочих погледа си към улицата.
И тогава го видях. Бишъп. Който нахълта като отмъстител в бара, а татуировките му блеснаха в почти неонов цвят от светлината, докато си проправяше бързо път през тълпата към края на бара. Погледът му бе вперен в мъжа до мен, докато аз вдигнах чашата си и отпих глътка.
Още преди да успея да я сложа на бара, Бишъп грабна чашата и я изсипа върху ризата на мъжа.
— Какво, по дяволите, човече? — Джон подскочи от мястото си, а лилавата течност попи в бяло-синьото му поло.
Ярост. Това бе единствената емоция четяща се на лицето на Бишъп.
— Видях те да изсипваш нещо в питието й. Не си й помисляй да ми кажеш, че не е така.
Погледът ми започна да прихвърча от Бишъп към Джон, а след това и към барманката стиснала дървена бухалка в малката си длан. Тя гледаше двамата мъже сякаш не можеше да реши кого да заплаши.
— Всички вие, разкарайте се от бара ми.
Бишъп не каза нито дума, преди да ме хване за горната част на ръката и да ме издърпа от стола ми. Той ме задърпа към вратата, преди да се обърна към Джон, който попиваше блузата си с кърпички.
— Разкарай се от този град, преди да се върна и да те открия, за да ти покажа какво правим тук с лекета като теб, лайно дребно.
Охраната, вероятно привлечен от свадата, пристъпи пред Бишъп и ме погледна.
— Добре ли сте, г-жо? — наложи му се да крещи, за да го чуя.
Кимнах, тъй като не можех да измисля какво да отговоря. Добре ли бях? Мислех, че да. Виеше ми се свят и краката ми малко трепереха, но това би трябвало да е от алкохола, нали? Не съм била дрогирана. Нали?
— Онова лайно сипа дрога в питието й. Но не мисля, че тя изпи много от него.
Охраната се завъртя на мига, насочвайки се през бара към Джон.
Бишъп не изчака да види какво ще направи бияча, а ме изведе на улицата. Благодарна, че бях с ниски обувки, аз се запрепъвах след него.
— По-бавно. Моля те.
Спънах се в разместена плочка на тротоара и полетях напред към Бишъп.
Мамка му.
Той не позволи да падна по лице. Очевидно бе много добър в това да ме улавя. Силните му ръце се обвиха около мен, а едната му длан попадна точно върху гърдата ми, обгръщайки я изцяло.
Майко мила. Бишъп ми пипа гърдата беше единствената мисъл, която премина през напоения ми с алкохол ум. Зърното ми настръхна срещу ръката му, която той отдръпна, докато ме изправяше.
— Какво правиш тук, по дяволите?
Изрекох единствения отговор, който ми хрумна.
— Живея.
И точно тогава, коленете ми се огънаха и аз се отпуснах срещу гърдите на Бишъп.
«ЖИВЕЯ.» ДУМАТА ОТЕКНА В УМА МИ, докато тялото на Ейдън се отпускаше срещу моето.
Мамка му. Вдигнах я на ръце.
— По дяволите, пияна си. Колко изпи?
Главата й се отпусна на рамото ми.
— Достатъчно. Но само малко от последното. Ти го изля.
— Без майтап. Защото бяха на път да те дрогират, мамка му. Мислех, че си си научила урока, когато онези се опитаха да те сграбчат пред «Вуду Инк». Трябва да бъдеш умна, ако ще кръстосваш сама града.
— Съжалявам, че според теб не се справям достатъчно добре.
Тръгнах към хотела. Тя имаше нужда някой да я пази, а както изглеждаше, аз май нямах друга работа.
— Къде е ключът за стаята ти?
Тя вдигна ръка, показвайки малка чантичка, люлееща се на китката й.
Щом стигнахме до лобито я сложих на крака и тя обви ръце около тила ми.