— Не ме пускай. Ухаеш хубаво — лицето й се зарови в шията ми, докато отварях чантичката й, търсейки ключа. — Наистина хубаво.
Поклатих глава, казвайки си, че тя просто бе пияна и няма представа какво говори.
— Ела. Нека те отведем вътре.
Ейдън отдръпна леко глава от мен и ме погледна.
— Идваш ли вътре?
— Мислиш ли, че можеш да се справиш сама?
Тя сви замислено вежди.
— Не знам. Какво имаше в онези питиета? На вкус бяха като грозде и не усетих никакъв алкохол.
От начина, по който се препъваше, предположих, че е пила Лилав Цитрусов Пунш смесен с Евърклиър. И доколкото виждах, Ейдън нямаше никаква идея какво е това.
Плъзнах картата по ключалката и влязох в лобито. Притискайки я към себе си й помогнах да върви, отбягвайки странните погледи, които ни хвърляха хората в лобито, докато се придвижвахме към асансьора.
За щастие си спомнях точно в коя стая бе настанена тя, защото Ейдън беше на ръба да припадне, докато асансьорът стигне до третия етаж. Вдигнах я на ръце и я понесох на ръце през коридора.
— Никога не съм се чувствала така… не дори и когато нападнах колекцията с вина на леля ми, щом отиде за уикенда на спа.
Ако имах нужда от още доказателства за това колко закриляно е било това момиче през целия си живот, току-що ги получих.
Нагласяйки я в ръцете си, използвах ключа, за да отворя вратата на стаята и влязох вътре. Тя не я бе превзела както правиха повечето жени… разхвърляйки дрехи навсякъде и покривайки всяка плоска повърхност с момичешки неща. Чаршафите на леглото бяха намачкани, а таблетът й стоеше на нощното шкафче.
Сложих я на леглото и тя се опъна по гръб на него.
Изпълних се с гняв към мъжа, който сипа дрога в питието й. Исках да се върна и да го спукам от бой. Но тъй като знаех добре какви са охранителите в баровете на града, бях убеден, че на мъжа няма да му се размине. Тук не приемахме добре подобни простотии.
Какво, по дяволите, щеше да се случи с нея, ако не се бях оказал на Бърбън Стийт? Ако бях отишъл на едно от обичайните си места?
Дори не исках да мисля, какво щеше да стане. Когато пристъпех в бар, инстинктите ми изискват да огледам всичко, преди да поръчам питие. Дори в края на бара Ейдън не бе успяла да се скрие. В морето от пиянска лудост, тя се открояваше. Не знаех какво беше, но в нея имаше нещо.
И сега, виждайки я почти изпаднала в безсъзнание, не можех да спра да мисля колко адски уязвима беше щом е сама.
Тя изрита пантофките си и седна, посягайки назад към гърба си.
— Не мога да го стигна. Ще ми помогнеш ли?
Вероятно говореше за ципа на роклята. Седнах до нея на леглото, когато се обърна с гръб към мен. Но там нямаше никакъв цип.
— Какво се опитваш да достигнеш?
— Искам да сваля тази рокля.
— Е как се пъхна в нея?
Ейдън изпръхтя раздразнено, преди да се усмихне.
— Божке. Страничен е. Забравих. — Тя вдигна ръка, но й беше трудно да улови малката кукичка.
— Спри. Аз ще го направя. — Хванах кукичката на ципа и той се плъзна леко надолу по ребрата й.
Мамка му, кожата й бе дори по-нежна отколкото мислех, докато си представях как татуирам рамото й.
Трябваше да отстъпя, но тя продължаваше да се бори с роклята. Това сигурно бе наказание за нещо, което бях направил в миналото. Казвах си, че ще държа погледа си към лицето й, макар да знаех, че съм кофти лъжец.
Гърдите й бяха адски перфектни. Сутиенът й бе бледо розов с бяла дантела по краищата и напълно прозрачен. Зърната й бяха няколко нюанса по-тъмни и тя изглеждаше по-сладка отколкото бих могъл да си представя.
Трябваше да спра.
Насочих поглед към очите й и видях, че ме гледа. Изражението й не бе ужасено, а леко колебливо.
Харесваше й, че я гледам. Езичето й се показа, за да навлажни долната й устна, и комбинацията от тази похот и невинността й, накара члена ми да стане по-твърд отколкото някога помня да е бил. Тогава погледът й се сведе надолу и знаех, че не е пропуснала начина, по който реагира тялото ми.
Тя преглътна и след един дълъг миг вдигна поглед нагоре, но не успя да срещне напълно очите ми. Хванах брадичката й и я повдигнах за да ме погледне.
Само едно вкусване, казах си аз. Това е всичко.
Сведох устни към нейните, а ръцете й се притиснаха към гърдите ми, сграбчвайки блузата ми и дърпайки ме по-близо до себе си.
Толкова адски сладка. Тя простена, а членът ми запулсира, напомняйки ми, че съм готов за действие.
Откъснах устни от нея и отстъпих назад.
Какво правя, по дяволите? Тя беше пияна. Дори в момента тялото й може да циркулира GHB, дрогата на изнасилвачите. Нямаше да се възползвам от това, защото щеше да ме направи също толкова голям боклук, колкото онзи, който подправи питието й.