Преди тя да каже каквото и да е било, аз се изправих и отидох до куфара й. Върху него имаше клин за йога и тениска.
— Ето, облечи това — хвърлих ги към нея.
Изчаках цели шестдесет секунди, надявайки се, че съм й дал достатъчно време да се покрие, преди да се обърна.
Грешка.
Явно до сега се бе борила със сутиена си, както се мъчеше с роклята, защото в момента стоеше напълно гола от кръста нагоре.
— Исусе, жено. Облечи някакви дрехи.
Болка премина през изражението й, но аз се насилих да потисна нуждата да й кажа, че е напълно перфектна, и че едва успявам да задържа контрола си.
Ейдън намъкна тениската си и се срина назад на леглото, преди да се свие на едната си страна.
— Просто си върви. Знам, че не искаш да бъдеш тук.
Долових болка в гласа й и се разярих, задето глупавата ми преценка я бе довела до това състояние.
— Някой трябва да остане при теб тази нощ и съм адски сигурен, че няма да позволя на друг да го направи.
Част от мен очакваше тя да ми каже да се разкарам, но единственият й отговор бе тихо похъркване.
Отпуснах се на един стол, все още с вкуса й на езика си. Щеше да бъде адски дълга нощ.
— МАМКА МУ, КЕКСЧЕ! ЩЕ ТЕ ПОГЪЛНА.
Ръцете му се плъзнаха по бедрата ми и аз ги разтворих широко.
— Това ще бъде най-сладкото нещо, което някога съм опитвал.
Простенах и очите ми се отвориха рязко. Очаквах да видя пръстите си заровени в кестеняво-златистата му коса, но вместо това бяха заплетени… в чаршафите на леглото, и стаята беше напълно празна.
Нямаше и следа от мъжа, който бе обсебил сънищата ми.
Дръпнах завивката над главата си, за да скрия неудобството, което караше бузите ми да пламтят, и се претърколих върху възглавницата. Парче хартия се опря в лицето ми, карайки ме да застина на място. Отлепих я от бузата си и насилих очите си да се съсредоточат, докато главата ми туптеше с болезнен ритъм.
Трябва да отивам на работа. Вземи си Адвил от нощното шкафче и изпий водата. Ако мислиш, че умираш, звънни ми.
Под него бе изписан телефонния му номер.
Нямаше съмнение, че бележката бе оставена от Бишъп. Почеркът му беше смел, но красив. Никакви неразбираеми мъжки драсканици от Бишъп.
Той е бил тук. И не е било сън.
Но коя част бе истинска?
Като оставих бележката на страни, след като я прочетох дузина пъти, започнах да напрягам мозъка си, за да си спомня най-важните факти… бях пияна и той ме спаси. Отново.
Защото имах нужда от спасяване. Отново.
Стенейки, прегърнах възглавницата и почнах да блъскам главата си в нея.
Провалих се да следвам заповедите на Винсент да се скатавам. Провалих се да изляза от зоната си на комфорт. Провалям се във всичко.
Всичко, което исках, бе да изживея частица от живота извън балона си и се оказах с дрога в питието си. Потреперих от страха, който премина през гръбнака ми, последван от студена пот избила по кожата ми. Какво щеше да ми се случи, ако Бишъп не бе там?
Можех само да си представя колко нелепа мисли, че съм той. Колко наивна. Колко тъпа.
Жените, с които бе свикнал, вероятно щяха да видят, че дрогират питието им, и щяха да го лиснат в лицето на мъжа, който посмее да го стори. Или може би ще го ударят. Това, което нямаше да направят, бе да продължат да пият като невежи идиотки.
Какво ме е грижа с какви жени е свикнал? Не би трябвало да ме е грижа. Но по някаква причина не можех да спра да мисля за него. Може би защото той беше напълно различен от всички, които бях срещала.
И точно за това, трябва да си го избиеш от ума. Ако имаше някой, който да ми посочи мъж и да каже «Той е извън категорията ти», то този човек щеше да посочи към Бишъп.
Полежах в леглото още половин час, измъчвайки се и изброявайки всички причини защо никога да не се събудя с Бишъп, който ми казва порочни неща, както тази сутрин го беше направил Бишъп от сънищата ми.
Не че си падах по Бишъп. Дори не го познавах. Просто имах някакво странно влечение към него. Това беше всичко. И нямаше да стигнем до никъде. Все едно да съм хлътнала по някоя знаменитост или нещо от сорта.
О, Боже, казах «хлътнала». Не, не съм хлътнала.
Претърколих се отново, този път до ръба на леглото, за да мога да се изправя и да се насоча към душа, където можех да удавя тези странни чувства, които мога или не мога да имам към Бишъп.
Следващия час прекарах, опитвайки се да не повърна и да се убедя, че трябва да напусна хотела, вместо да стоя в тази стая, докато остарея и се набръчкам, и някой да отнесе трупа ми до гробищата.