Боже, черногледа съм.
Обаче щеше да е яко да видя някои от онези джаз паради. Чудех се дали правят такива паради само на погребение? Трябваше да проверя.
Сложих малко спирала и гланц, преди да добавя леко руж, за да заприличам поне малко на човек, и излязох от банята.
Нямаше да остана тук през целия ден. Щях видя още от града. Нямаше да пия. Нямаше да правя нищо, което изисква да бъда спасявана. Днес наистина ще започна на ново.
Погледнах към часовника и осъзнах, че бе един часа след обед. Мале. Някога преди спала бях ли до обяд? Дори в колежа? Не можех да си спомня.
Като взех чантата си от бюрото, забелязах менюто за румсървис, което ми напомни, че не се налагаше да излизам, за да се нахраня. Можех да остана скрита тук, докато ме изритат от стаята.
И с какво това щеше да е различно от съществуването ми в Ню Йорк, докато гледах как животът преминава покрай мен от прозореца на апартамента ми, или от прозореца на СУВ-а?
Нямаше да пропилея тази възможност. Щях да живея.
Погледнах надолу към дънките си, мокасините и розовата си жилетка. Първо най-важното. Трябваше да отида на магазин и да си купя нещо, което бе по-подходящо. И след това, беше време да отметна някои неща от списъка си.
ФОКУСИРАХ СЕ ВЪРХУ ВЪЛНЕНИЕТО, бълбукащо през вените ми, когато отворих вратата на лобито и излязох на Бърбън Стрийт. Рецепционистът бе написал списък с магазини, които трябва да се посетят, ако искаш да имаш истинско шопинг изживяване в Ню Орлиънс, заедно с карта. За щастие бях запаметила списъка. В него имаше и мястото, което бе споменала Дилайла… «Мръсното куче». Едва устоях на изкушението да размахам юмрук във въздуха от вълнение, че разпознах едно от имената на магазините. Малка победа.
На дневна светлина, разходката по Бърбън Стрийт бе напълно различно изживяване. Не беше празно, в никакъв случай, и имайки предвид, че Марди Гра е след броени дни, не се изненадах ни най-малко. Очевидно все още имаше партита, които или не бяха приключили от мината нощ, или бяха започнали рано сутрин, но като цяло изглеждаше, че купонджиите вече се бяха прибрали да поспят.
Рецепционистът бе така добър да ми каже и къде днес ще има няколко парада, всеки организиран от различни групи организиращи паради и партита за Марди Гра. Скътах информацията настрани за по-късно.
Първата спирка от списъка ми се намираше само на пресечка и половина от хотела и въздъхнах облекчено, когато видях черно-червената табела върху тухлената сграда. АНГЕЛИ ОТ АДА. Посегнах към дръжката на вратата и натиснах.
Заключено.
Погледнах работното време и простенах. Отваряше в два. Е, това беше разочароващо. Надникнах през прозореца, за да видя какво предлагат и дали ще пропусна нещо, ако не остана, докато отворят.
Всичко изглеждаше или черно, или червено, или покрито с черепи и шипове… или всичко изредено на едно. Като черно-червения корсет с черепи на гърдите покрити с шипове.
— О, уау — промърморих. — Може би трябва по-късно да се върна, за да погледна това. — Улових отражението си в огледалото. Очите ми бяха разширени, все едно бях открила нова планета.
Може да успея да намеря нещо… по-практично. Това не беше неразумно, нали? Имам предвид, колко често човек би носил корсет с шипове?
«Мръсното куче» бе по-обещаващо, особено ако съдим по стила на обличане на Дилайла. След като взех решението, завъртях картата така, че да отговаря на мястото на улицата, където се намирах. Не беше далеч. Само няколко завоя и няколко пресечки. Дори и аз не можех да се загубя в толкова добре подредени улици. Или поне така се надявах.
На картата пишеше къде мога да намеря Anthropologie и H&M, но в момента не търсех да купя същите дрехи, които имах и у дома в Ню Йорк. Исках нещо местно. Нещо, което не е масово производство и което може да се открие на още сто места в света.
Тръгнах надолу по улицата, само за да бъда разсеяна от сладкия мирис на кафе и на прясно изпечени кифлички. Краката ми на практика се насочиха сами на там и аз пристъпих в малкото кафене, поръчвайки се пресни кроасани и най-голямата чаша кафе, която имат.
Нектарът на боговете, помислих си, като погълнах кроасана на три хапки и почти си изгорих езика със сладкото лате. Тотално си заслужаваше.
С чаша кафе в ръка се обърнах надолу по улицата и продължих да вървя.
Започнах да се разсейвам от прелестната архитектура и минах през цели три пресечки, преди да осъзная, че май съм се изгубила.