Магазините и сградите около мен се бяха променили, а пред очите ми имаше булевард и парк. За щастие, много лесно открих табелки на улиците и измъкнах картата, въртейки я в ръце, за да разбера къде се бях отклонила от пътя.
Скапаното кафе. Намираше се на ъгъл и ако не бях влязла през едната врата и не бях излязла през другата, щях да продължа да вървя в правилната посока. Но всеки може да се обърка, нали?
Но не позволих малкото ми отклоняване от маршрута да ме обезкуражи, затова се обърнах и тръгнах обратно към кафето, за да открия отново пътя си.
Тридесет минути по-късно се озовах пред висока голяма бяла табела с надпис «Мръсното куче», а между двете думи бе нарисуван бял булдог. Предната част на магазина бе боядисана във весел жълт цвят, а на витрината върху старинни пластмасови модели бяха облечени най-сладките ретро рокли, които бях виждала. Едната бе розова с бели фигурки, в причудливи форми и бял колан около кръста, а другата бе със същата кройка, но бе ярко лилава на цвят, а шарките бяха в черно.
На мига, се зачудих, дали мога да облека една от тях и още сега да си тръгна с нея. А може би и с двете.
Моля те, бъди отворен. Моля те, бъди отворен.
Молитвите ми бяха чути, когато вратата се отвори и се чу дрънчене на звънче, докато едно момиче пъхаше главата си навън.
— Хей! Аз съм Джей Пи. Влизаш ли?
— Ако е отворено. Много искам да си купя рокля или две — направих жест към дънките, жилетката и мокасините си. — Всъщност, имам нужда от повече от просто рокля.
Момичето ми се усмихна.
— Е, скъпа, дошла си на правилното място. Аз и Айви ще те оборудваме още сега. Тя има най-сладките неща в целия град.
Последвах Джей Пи в магазина.
— Благодаря. Оценявам го.
Тя кимна и плесна с ръце.
— Айви! Имаме клиентка.
Високият й писклив глас отекна в магазина, силно и неочаквано, и една жена надникна от задната част на магазина с ръце пълни с рокли.
— Спри да крещиш така, като влязат клиенти, момиче!
— Само една клиентка е и няма нищо против.
Прехвърляйки дрехите на едната си ръка, великолепната жена със златиста кожа и тъмна коса пристъпи към мен.
— Не й обръщай внимание. Тя все още няма никакви маниери. Работим върху това. — Тя протегна ръка към мен. — Добре дошла в «Мръсното куче». Аз съм Айви и това е моят магазин.
— Ейдън. Аз съм… нова в града. Дилайла от «Вуду Инк» ми препоръча магазина ви.
Погледът на Айви блесна и тя каза.
— Ах, ти си момичето, което тя спомена, че може да се отбие. Тя каза, че не е виждала Бишъп да се държи така… никога. Той обикновено е много мълчалив, освен ако не става въпрос за татуировките, които слага върху кожите на хората.
Джей Пи възкликна.
— О, Господи не ми казвай, че ти си жената, която ще е отговорна за разбиването на сърцето ми, убивайки всичките ми брадати-грамадно-татуирани мъжки мечти.
— Моля?
— Не обръщай внимание на Джей Пи. Легендарна е с това, че си пада по Бишъп.
— А Бишъп постоянно ме реже. Казва, че не докосва клиенти. Кой би помислил, че най-добрият артист, който съм срещала, и мъж на мечтите ми, ще има толкова глупаво правило? — Тонът на Джей Пи беше разочарован, но и очевидно драматичен.
Трупах малкото информация, която имах като наркоман. Защото това е нормално за мен.
— Срещали сме се само няколко пъти. — Не исках да споменавам факта, че снощи вероятно той ме спаси от изнасилване. Днес денят бе прекалено хубав и щях да се фокусирам върху това. По тази причина, реших да сменя темата. — Е, надявах се, че може да ми помогнете да си намеря някоя рокля. Всъщност, търся нещо, което да не ме кара да изглеждам толкова много като турист. Аз просто… имам нужда от промяна.
Айви огледа дрехите ми и кимна.
— Знам какво имаш предвид. Да започваме. — Тя се завъртя в слънчевата си жълта рокля, точно като цвета на сградата отвън, насочвайки се към един рафт.
Джей Пи вече бе пред нея.
— Колкото и да е гадно да знам, че можеш да изпълниш това по начин, по който аз никога не бих могла, и че Бишъп вероятно ще падне в краката ти, щом те види в нея, трябва да пробваш тази рокля. — Тя подаде към мен бяла рокля на розови точки с разкроени поли. — Имам и идеалните обувки за нея, ако бюджета ти не е ограничен.
Замислих се за кредитната карта в чантата ми. Нямах идея какъв й е лимитът, но познавайки баща си, не можеше да е по-малко от пет цифрен.
— Може ли да я пробвам?
— Абсолютно. Ще започна да нося неща от склада. Обещавам, ще искаш да пробваш повече от една.
— Нека пробва също така тюркоазената и червената. И двете са много хубави. — Айви държеше по една закачалка във всяка ръка. Тюркоазената беше с високо деколте и изглеждаше едновременно секси и класна, а червената бе с триъгълно деколте, което показваше повече, но не достатъчно, че да ме кара да се чувствам неудобно.