Когато трябваше да плати, той не успя и акулите започнаха да се навъртат, за да съберат парите си, затова аз опитах да събера парите, играейки на блекджек. Какво си мислих, по дяволите? Броях карти и бях много добър в това.
Докато не станах прекалено самоуверен и не унищожих всичко…
— Ако не се интересуваш, само ми кажи.
Примигнах, тъй като бях забравил да отговоря на Кон.
— Извинявай, просто се замислих върху въпроса. Никога не съм мислил за това.
Кон вероятно не осъзнаваше, че въпреки че сестра ми бе тук, никога не бях мислил за Ню Орлиънс като място, на което да се установя. Трябваше да съм готов да се преместя по всяко едно време. Може да бяха минали десет години откакто всичко се разпадна, но това не значеше, че демоните все още не ме преследваха.
— Помисли си и ми кажи дали имаш някакъв сериозен интерес. Ако не, ще продължим както досега.
Думите на Кон ме преследваха, докато спирахме пред желязната порта, която се отвори и той паркира до Hemi Cuda-та на брат му. Лорд управляваше Чейнс, най-добрата заложна къща в града, със своята червенокоска Ели.
— Мамка му, целият екип ли ще дойде тук?
— Мислиш ли, че Ели ще позволи на Лорд да го пропусне, за да работи?
— Имаш право.
Вратата на къщата се отвори и Ванеса пристъпи навън, очевидно чакайки да се появим.
— Идвате ли? Ели вече налива шотове, затова всички сме прецакани.
— Идваме, принцесо — извика Кон.
Аз отворих вратата на колата.
— Предполагам, че това значи, че всички ще се прибираме пеша.
ОТИДИ НА ОБИКОЛКА, КАЗАХА ТЕ. Ще научиш невероятни истории, казаха те. Ще е забавно, казаха те.
Е, спойлер. Те излъгаха.
Стоях в центъра на гробище Лафайет номер едно, в тъмното и не виждах светлината от фенерчето на нито един от хората, с които бях дошла на обиколката.
Не може да са ме оставили сама. Сериозно?
Трябваше да стоим заедно и да следваме гида. И го направих. Докато той не подмина една от най-готините крипти, които бях виждала, за да разказва призрачна история за деца, които са умрели в другия край на гробището. Спрях, за да огледам криптата, и изгубих представа за времето. Гледах да се утешавам с фалшивото чувство за сигурност, че все пак съм на обиколка с гид, но зловещата тишина около мен ме караше да настръхвам.
Батерията на фенерчето ми започваше да се изтощава, докато се връщах обратно към входа на гробището, където би трябвало да стоят каретите.
Сериозно ли, свят?
Всеки звук ме караше да се свивам, докато вървях по пътеката, въртейки непрестанно глава във всички посоки, за да съм сигурна, че торбалан няма да изскочи от някъде и да ме грабне.
Бях на крачка от това да подивея, докато поемах една след друга рязко глътки въздух. Всичко ще е наред. Ще бъда добре. Няма да се окажа циментирана в някоя крипта от някой психопат.
Кожата на ръцете ми настръхна и се затичах, не особено грациозно, с новите си розови, отворени на пръстите и с висок ток, обувки.
Всичко, което трябва да направя, е да изляза от гробището и да си хвана такси. Лесна работа. Мога да се справя.
— Кой е там? — извика дълбок глас някъде иззад мен.
О, Боже. Ще умра тук. Спомени за статии във вестниците, в които пише, че хора са били ограбени или убити в гробищни паркове посред бял ден, преминаха през ума ми.
Изключих вече така или иначе изгасващото си фенерче, защото не исках никой да ме проследи заради мижавия сноп светлина и се затичах по-бързо.
— Не би трябвало да си тук след като се стъмни, момиче — дълбокият глас вече бе точно зад мен и това накара адреналинът да започне да тупти във вените ми.
Тичай! Крещяха инстинктите ми и аз спринтирах с всички сили. Портата на гробището бе точно пред мен и всичко, което трябваше да направя, бе да мина през нея. Конете би трябвало все още да са там. Хванах се за ъгъла на една крипта и циментът издраска дланта ми, но не паднах. Още три стъпки и щях да се озова на свобода.
Чувах стъпките зад себе си, когато стигнах до портата и я отворих. Сърцето ми туптеше лудо, а дробовете ми изгаряха за въздух, когато спрях, за да се огледам за каретите, но не видях нищо.
Да не съм излязла от грешната страна?
Хукнах към ъгъла на улицата и точно тогава чух тропането на конски копита и скърцането на каретата. Задната част на последната карета, на която имаше рефлекторни ленти, проблесна под светлината на уличните лампи.