Бишъп сведе ръце достатъчно бързо, че да ме улови, когато обвих крака около кръста му.
— Мило, толкова много ми липсваше! — зарових ръце в косата му и притиснах устни към неговите.
Мускулите му се напрегнаха под ръцете ми и тогава той направи нещо напълно неочаквано… смъкна една ръка към дупето ми, а с другата хвана задната част на главата ми, дърпайки я назад. Отворих уста заради дръпването му и езикът му се плъзна между устните ми, и ме целуна, все едно… все едно съм точно това, което се преструвах, че съм. Приятелка, която е била далеч прекалено дълго, и сега отчаяно иска да сложи ръце върху мъжа си.
— Трябваше да се досетя — промърмори червенокосата, но едва я чух заради шуменето в ушите ми.
Бишъп ме целуваше. Държеше ме на ръце. Притискаше ме по-силно към себе си, докато не усетих издутината в предната част на дънките му да се притиска към сърцевината ми.
Милостиви. Боже.
Изгубих представа за всичко около нас, освен за целувката.
Вратата се затвори, но измина една дълга минута преди Бишъп да отдръпне устните си от моите и да ме свали да стъпя на краката си.
Примигнах два пъти и вдигнах ръка към устните си, докато асимилирам какво се случи току-що.
Бях му се нахвърлила.
Пред клиент.
Какво, по дяволите, ме бе обладало?
Бишъп прокара ръка през рошавата си коса и ме изгледа така, все едно никога преди не ме бе виждал.
Борех се да измисля нещо. Каквото и да е, за да наруша мълчанието.
— Изглеждаше така, сякаш имаш нужда от спасяване…
Веждите му се повдигнаха високо.
Опитах да измисля още нещо за казване.
— Ами… предполагам, че сме почти на равно със спасяванията.
Зачаках реакцията му. Каквато и да е редакция. Но не получих нищо. Бишъп се обърна и тръгна надолу по коридора, отваряйки вратата на стаята за персонала и затръшвайки я шумно зад себе си.
Е, проклятие.
Добра работа, Ейдън. Наистина. Добра.
КАКВО БЕШЕ ТОВА, МАМКА МУ?
Приклекнах в стаята за отдих и се загледах в ръцете си.
Ръце, които бяха обвити около пухкавото задниче на Ейдън.
Мамка му. Точно както целувката миналата вечер след бара, това не биваше да се случва. Трябваше да я отблъсна и да я сваля на крака в мига, в който се хвърли върху мен, но не мислех. Просто… мамка му, реагирах. Сладкият й вкус не се бе променил и членът ми стана също толкова твърд, колкото и миналата вечер.
Исках повече.
По дяволите.
Знаех по-добре от всичко, че не бива да се замесвам с нея, но, мамка му, това беше най-добрата идея, която бях имал от много време.
Изглеждаше така, сякаш имаш нужда от спасяване…
Кога за последно някой го е било достатъчно грижа за мен, че да иска да ме спаси? Не бях си позволил да се сближа с никого. Така ставаше, като постоянно се местиш. Гледаш да не се набиваш на очи. Да нямаш корени. Да нямаш задължения. Никой да не рови в миналото ти, опитвайки да изобличи най-тъмните ти тайни. Да нямаш нищо за губене. И точно така ми харесваше да бъдат нещата.
Затова защо си позволявах да бъда засмукан в това?
Нямах абсолютно никаква идея.
Вратата се отвори, блъсвайки се в стената, и аз се обърнах, за да видя дали е Ейдън, готов да се шокирам от това, че ме е последвала.
Но не беше тя. Беше Кон.
— Знам, че бях пиян, но онова момиче отвън е същото, което видяхме на парада на Марди Гра, нали? Да не е дошла за татуировка?
— Да, тя е, но не е тук за татуировка. Изглежда ли ти този тип момиче?
Той наклони глава.
— Това не значи нищо. Виждал си Ван. Човек би си помислил, че и тя не е такова момиче, но ще сгреши.
— Така е.
— Е, какво търси тук, ако няма да си прави татус? Да не би да чака теб?
Прокарах ръка през косата си. Нямаше начин да обясня какво се случи току-що. Мамка му, дори аз не знаех какво се случи.
— Все още не знам. Работя над това.
— И?
— И, нищо.
Кон повдигна вежди.
— Наистина ли очакваш да повярвам, че не седиш тук отзад, отбягвайки я, защото си адски ужасен да не би да бъдеш засмукан в този първокласен капан? Бил съм там. Правил съм го. Не искам да изляза от него.
Отвън можех да чуя женски гласове.
— Да не би Ван да е там вън и да говори с нея? — попитах аз.
Кон кимна.
— Да, и вече вероятно са най-добри приятелки. Ако си се опитвал да се отървеш от нея, вероятно вече си прецакан.
Седнах на дивана и отпуснах глава назад, удряйки я в стената.
— Тя бяга от нещо и нямам никаква шибана идея какво да правя с нея. Не мога да я оставя да се оправя сама, защото следващия път, като я видя, вероятно ще е във вечерните новини.