— Е, мамка му. Не можем да позволим това да се случи. Има ли нужда от място, на което да отседне?
— Да. — Спомних си офертата на Чарли от миналия ден. — Но мисля, че имам идея.
— Чарли?
Как Кон знаеше какво мисля, нямах никаква идея. Кимнах.
— Беше тук онзи ден и предложи стария си апартамент, но Ейдън беше отседнала в хотел, до днес.
— Защо вече не е там?
— Предполагам заради парите.
Кон повдигна вежди.
— Тя определено не изглежда така, сякаш има проблеми с парите.
— Да, изглежда тази ситуация й е напълно непозната. Не знам какво се случва и тя определено не изглежда така, сякаш е готова да ми каже каквото и да е било.
— Тогава може би трябва сам да направиш проучване.
Чу се тракане на токчета по коридора и Ванеса пъхна глава през вратата, преди да измисля как да отговоря на думите му.
— Момчета, искате ли да взема нещо за обяд, докато се скатавате тук да си клюкарствате?
Кон се пресегна и я дръпна към себе си.
— Мислих, че ще излезем заедно на обяд.
— Това беше преди да разбера, че Ейдън не е яла джамбалая, етуфе и миди, все още. Някой трябва да покаже истинския вкус на Ню Орлиънс на това момиче, преди да си е заминала.
— Тя няма да си тръгва. — Думите излязоха през устата ми, преди дори да се замисля какво говоря.
Ванеса ми метна раздразнен поглед.
— Напълно сигурна съм, че това не зависи от теб. — Тя погледна към Кон. — Той прилича на същия варварин, какъвто беше и ти.
Кон се засмя и вдигна ръката й, за да я целуне.
— Обичаш, когато се държа като варварин.
— Така е, освен това обичам да показвам града си на хора, които ще го оценят.
— Добре, но внимавай. Все още е пълно с туристи.
Ванеса го целуна по бузата.
— Започваш да звучиш като намусен стар дядо. Ще се върнем до час. Достатъчно ли ще е да се справиш с книжата?
Кон кимна.
— Да, забавлявай се, принцесо.
Тя го целуна отново и ми махна с ръка.
— Чао, Биш.
Ван затвори вратата след себе си, оставяйки мен и Кон в офиса.
— Кога е следващата ти уговорка? — попита той.
— В два и половина — погледнах към часовника. — Ще дойде всеки момент.
— Тогава предполагам, ще е най-добре да отиваш отпред.
Изправи се от дивана.
— Да, сър. — Направих му присмехулен козируващ знак и той ме удари по ръката, докато излизах през вратата.
— Не ми козирувай, задник.
Засмях се, но умът ми бе фокусиран изцяло върху Ейдън. Може би Ванеса щеше да изкопчи нещо от нея и да ми даде някаква идея с какво си имам работа.
Въпреки че ги срещнах миналата вечер, да видя русата двойка да влиза в студиото за татуировки, извика всички стереотипи в ума ми. Ванеса бе облечена в пола, блуза и високи токчета, а Кон с разпрани дънки и тениска, с дебела верига захваната за предния му джоб и стигаща до задния. И двете му ръце бяха покрити с татуировки и бе очевидно, че има повече от Бишъп. На практика, Кон и Ванеса изглеждаха като най-странната двойка, която някой би събрал заедно, но начинът, по който ръката му се обвиваше около кръста й, и как погледът му омекваше щом погледнеше надолу към нея, ми казваха, че няма нищо странно в тях.
Какво ли си мислят хората, като видят мен и Бишъп заедно? С тази разлика, че в действително не сме заедно.
Кон ми хвърли само един поглед, кимайки, преди да се насочи към задната стаичка, в която се бе оттеглил Бишъп, но Ванеса застана пред мен.
— Хей! Ейдън, нали? Какво правиш тук?
— Ами… чакам Бишъп… май.
Любопитство светна в сините й очи.
— По цял ден има много момичета, които чакат Бишъп, но от това, което видях снощи, ти, изглежда, си различна.
Замислих се за момичето, което флиртуваше с него, преди да се хвърля на врата му.
— Харесва ми да мисля, че съм различна. Но… не е така.
Тя се усмихна.
— О, знам как се случват тези неща. Повярвай ми.
От лекия начин, по който общувах с Ванеса, веднага изпитах странно чувство, че наистина знае за какво става въпрос. Можех да си представя какво е било, когато тя и нейният рус татуиран гигант са се събрали заедно. През цялото време откакто бях в Ню Орлиънс имах някакво странно чувство, сякаш вселената пускаше хора в живота ми в точно определен момент, когато имах най-голяма нужда от тях. Бишъп, Дилайла, Фабиана, Айви. А може би днес и Ванеса.
Тя се насочи направо към серия въпроси, питайки ме какво съм видяла от града и какво съм яла. Щом реши, че не съм получила пълното Ню Орлиънс изживяване, тя се закле, че ще промени това преди да тръгне надолу по коридора, за да последва Кон.