Някак, това ми се видя по-безопасно.
— Чай.
Тя кимна.
— Много добре.
Тя сложи чая да заври и посегна към чашата на масата. Гледах я и се чудех дали процесът е умишлено така удължен, че да може да придаде автентичност на гадаенето.
Но съмненията ми се изпариха, когато тя започна да говори.
— Чувстваш се в капан. Държана далеч от всичко, което желаеш истински. — Погледът й се стрелна към моя. — И сега откриваш свободата, защото това е бъдещето ти. Свобода… но си има цена. Изправена си пред паяжина от избори, където никой не се разкрива напълно, но когато се разплетат, ще трябва да направиш избор.
Макар думите й бяха общи и да можеха да послужат за всеки, те накараха нещо в мен да се свие.
Капан. Свобода. Заплетено.
— Какво… какво ще се случи?
— Не мога да видя с точност. Само знам, че ще бъдеш изправена пред предизвикателство и ще мислиш, че ще се провалиш, но трябва да потърсиш по-дълбоко в себе си.
Тази част бе криптирана, но през мен премина страх, чувайки думата провалиш.
В какво да се проваля?
Исках да продължа да задавам въпроси, но тя стана от масата.
— Ако имаш още въпроси, върни се отново да ме видиш, дете. С радост ще разгадая следващата ти чаша.
Изправих се с повече въпроси отколкото отговори в ума си.
Последвах я в предната част, където беше магазинът й, и бръкнах в портфейла си, за да извадя пари както за гледането, така и за бакшиш. Знаех, че би трябвало да съм по-пестелива, имайки предвид, че това бяха единствените ми пари, но бакшишът нямаше да ме разори. Подадох й банкнотите и тя ги прибра в касата.
— Благодаря ви — казах, преди да се насоча към вратата. Вече започнах да си казвам, че това, което ми каза тя, не бе задължително да се отнася за мен, когато жената ме спря.
— Приеми един безплатен съвет. Този татуиран мъж е повече отколкото изглежда. Пази сърцето си.
Замръзнах с ръка обвита около дръжката.
— Моля?
Усмивка изви деликатните черти на лицето й.
— Ах. Чудеше се дали мога наистина да видя нещо. Сега знаеш със сигурност. Грижи се за себе си.
Ръката ми потрепери върху дръжката, но аз я натиснах и излязох навън на улицата.
От къде беше възможно тя да знае това? Татуиран мъж. Няма начин. Гледането на бъдещето не бе истинско. Нали?
Студен полъх на вятъра накара кожата ми да настръхне.
Този град бе много по-странен, отколкото мислех, и мадам Лаво беше или много добра в гадаенето, или бе видяла наистина нещо, докато ми гледаше на чай.
Обвих ръце около тялото си и тръгнах обратно към «Вуду Инк».
КОГАТО ПРЕМИНАХ ПРЕЗ ВРАТАТА на студиото за татуировки, всички се обърнаха да ме погледнат. На мига погледнах надолу към блузата си, за да видя дали не съм се окапала на обяда и Ванеса да не го е споменала.
Тъй като не видях никакво петно и след като дискретно проверих дали ципа на дънките ми не се е отворил, погледнах към Кон, Ванеса, Дилайла и момичето, което помнех от «Мръсното Куче», Джей Пи.
И забележимата липса на Бишъп.
Татуирания мъж.
Опитах се да вкарам малко хумор в ситуацията.
— Бишъп да не хапна и да избяга?
Лактите на Кон се вдигнаха от плота, където държеше вилицата над чинията си. Той отхапа от храната си, преди да ми отговори.
— Има да се погрижи за нещо. Ще се върне. Взе ти нещата.
Взел е нещата ми?
Приближих до плота и погледнах зад него.
— Взел е куфара ми?
Буквално това беше всичко, което имах, като се изключи чантата ми.
— Къде е отишъл? — Гласът ми се покачи с две октави и Дилайла вдигна ръце.
— Уоу, момиче, успокой се. Той се погрижи за багажа ти вместо теб.
— Адски е хлътнал по теб. Сега го виждам. — Джей Пи подсмръкна мелодраматично, изглеждайки съкрушена.
Дилайла се засмя.
— Джей Пи, казах ти да забравиш за това ученическо увлечение. Бишъп така или иначе не би докоснал момиче десет години по-младо от него.
— Дори не са пълни десет години. Следващия месец ставам на двадесет и три — чертите й, подобни на фея, се присвиха. — Само да се знае, че ако ти и Бишъп се ожените, няма да дойда на сватбата и определено няма да бъда шаферка. Сигурно ще ми избереш някаква ужасна рокля за наказание за това, че си падам по младоженеца, и ще е наистина много грозно и жалко, затова нека просто си го спестим, става ли?
Какво. По. Дяволите?
— Уау, прескочихме чак на сватбата — прошепна Ванеса. — Гадателката каза ли нещо за сватба? Можеш още сега да отървеш Джей Пи от мъките й. Тя ще се откаже от надеждата, че някога ще си намери алфа-мъжкар, ще се набута в апартамента си със седем котки и ще се запише в осем различни клуба за вино на месеца.