Погледът ми започна да прескача от Ванеса, към Джей Пи, след това към Дилайла и на края към Кон. Никой от тях не изглеждаше объркан от лудия малък монолог на Джей Пи.
— Няма сватба. Няма да има никаква сватба.
— Не бих била толкова сигурна, захарче. Знам, че Бишъп не изглежда от мъжете, които се женят, но… никога не може да си сигурна. — Дилайла ми намигна. Трябваше да й забранят да намига така. Тези нейни намигвания ме плашеха до смърт.
— Всички вие сте напълно луди. — Гласът ми отново се извиси и тогава вратата зад мен се отвори.
Кон кимна към входа.
— Слава на Бога, човече. Довличай се тук, преди булката ти да реши да те зареже пред олтара, преди въобще да си имал възможността да й предложиш.
Завъртях се, поглеждайки Бишъп на прага, и притиснах пръсти към туптящото си слепоочие.
— Те са луди. Направо луди за връзване.
Той тръгна бавно към мен, а погледът му не се откъсваше от моя, вместо да погледне към откачалниците зад мен. Очаквах да поиска обяснение или да каже на всички да спрат да се държат така налудничаво, но вместо това той ме шокира напълно.
— Смяташ да ме оставиш пред олтара ли, кексче? — Той дори не се усмихна. Тонът му бе напълно сериозен.
Прокарах пръсти през косата си, едва въздържайки се да не я заскубя.
— Няма да се женим. Само се целунахме два пъти. Освен това не съм сигурна дали наистина ме видя гола, или просто си го въобразявам, затова, да, определено няма сватба в бъдещето ни.
Устните му се изкривиха леко при тези мои думи.
— Чакай, не знаеш дали те е видял гола? — попита Джей Пи. — Как може да е възможно?
— Ъм, дам, пропусна този малък детайл, като си говорихме — нацупено зави Ванеса.
— Не беше напълно гола. — Бишъп направи още крачка към мен, — и не мога да дам безпристрастно мнение по въпроса, докато не получа пълната картинка.
О, Боже мой. Начинът, по който очите му се плъзгаха изгарящи по тялото ми, ме накара се почувствам все едно бях напълно гола. Трябваше да сменя темата преди напълно да си изгубя ума и да направя нещо лудо, като му се нахвърля. Отново.
— Колко точно е не напълно гола? — попита Джей Пи.
Бишъп не пусна погледа ми нито за миг.
— Не е твоя работа, Джей Пи.
— Само питам.
Този път Бишъп погледна настрани, а аз завъртях глава, за да гледам какво се случва.
— Достатъчно.
Зад мен, токчетата на Ванеса започнаха да тракат по плочките.
— Всичко е наред. Ще ти намерим грамаден татуиран мъж, само за теб. Има много такива в града. На практика се препъваме в тях.
— Мерси, принцесо. Това наистина ни кара да се чувстваме специални.
Ванеса погледна към Кон.
— Ти си един на милион, скъпи, и го знаеш.
Горещината, идваща от Бишъп, сгря кожата ми, а думите на гадателката се върнаха в ума ми. Пази сърцето си.
— Обядва ли? — Дълбокият му глас измърка в ухото ми.
Кимнах.
— Ванеса ти донесе обяд.
И като говорим за носене, трябваше да разбера къде е отнесъл куфара ми, защото се бе върнал с празни ръце.
— Къде ми е куфарът? Имам нужда от багажа си. — Пресегнах се, стисвайки китката му. — Не мога да го изгубя. В него е всичко, което имам.
Бишъп погледна надолу към мен.
— Занесох го в новата ти квартира.
Нова квартира?
— За какво говориш?
Той сви рамене.
— Звъннах на Чарли, за да поискам услуга. Имаш местенце на няколко пресечки от тук. Ще трябва да говориш с хазяйката, за да те одобри и да платиш депозит, но на практика апартаментът вече е твой, и тя ти предлага най-добрата сделка, като ти дава време да събереш парите, ако ги нямаш.
— Мястото е адски малко. Почти не може да се определи като апартамент — каза Кон.
— Но е безопасно и Хариет не иска повече пари, отколкото струва в действителност.
Те трябваше да почнат да говорят по-бавно, защото не разбирах нищо. Хариет? Какъв апартамент? Бях толкова объркана, че дори не знаех с кой въпрос да започна. Затова реших да карам наред.
— Уредил си ми апартамент?
Бишъп ме погледна.
— Имаш ли къде да отседнеш тази вечер?
— Можеше да я приютиш при теб. — В гласа на Дилайла се долавяха весели нотки.
— Удар под кръста. Спри, не искам да чувам повече. — Джей Пи сложи ръце на ушите си, все едно бе малко дете. — Трябва да се върна на работа, преди да сте смазали перманентно надеждите и мечтите ми. — Тя забърза към вратата, без да сваля ръце от ушите си, докато казваше. — Запомни, няма да съм ти шаферка.
Целият град бе полудял. Наистина не знаех какво да кажа.