Отговорът ми бе малко по-рязък, отколкото възнамерявах.
— Не се тревожи за това. Не ми дължиш нищо. Просто не се забърквай в неприятности.
И малка част от благоговението изчезна, а аз се опитвах да си кажа, че не ми дреме, дори когато на негово място се появи разочарование.
— Съжалявам, че ти причиних толкова неприятности — Ейдън обви ръце около себе си и аз започнах да осъзнавам, че това е вид защитна реакция от нейна страна. — Ще се оправя. Отново, благодаря.
Безразлична маска се плъзна на лицето й. Думите й звучаха крайно, сякаш никога повече нямаше да я видя, което вероятно за нея щеше да бъде много по-добре.
Но ако наистина бе така защо имах чувството, че в стомаха ми все едно натежа камък?
Улица след улица се ритах, задето не се бях справил по-добре с разговора си с Ейдън. Тя ме изваждаше напълно от баланс и ме караше да искам да бъда повече от това, което съм… в което нямаше никакъв шибан смисъл, тъй като аз дори не я познавах.
Но искаш да я познаваш.
Вътрешният ми глас казваше истината, макар самия аз да не исках да го призная.
Тя криеше тайни и ако бе някоя друга, нямаше да ме е грижа. Нямаше да си правя труда да дълбая. Но по някаква причина, исках да знам какво се крие зад тези пластове невинност, които ме притегляха неимоверно.
И това ме вбесяваше. Защото аз не бях такъв. Освен това, как можех да изисквам отговори от нея, когато нямаше никакъв начин да споделя това, което се криеше в миналото ми? Освен с Дилайла, от години се стараех да бъда дистанциран от всички и това нямаше да се промени скоро.
Стигнах до Canal, когато телефонът ми иззвъня, откъсвайки ме от пътуването назад в спомените. Името на Леон се появи на екрана ми.
— Какво става, човече?
— Мамка му, Биш. Да не би да се опитваш да направиш така, че да ме уволнят? Какво става да му се не знае?
— За какво говориш?
— За момичето ти, помниш ли я, онази, която даде картата си за стаята, която ти бях запазил? Картата й беше блокирана за измама и тя се изнесе без да плати за допълнителната нощ, която остана в хотела. Изнесла се, докато шибаният ми мениджър я чакал долу. Не се е вяснала повече.
— Мамка му, какво говориш? Сериозно ли?
— Адски сериозно.
— Ще се погрижа да бъде платено. Ако се налага сам ще платя и, мамка му, ще разбера какво се случва. — Гневът, който се надигна в мен, пролича в гласа ми.
— Ще платиш на мен, тъй като ще ми го удържат от заплатата. Мениджърът ми искаше да говори с полицията, но го убедих, че грешката е моя. Имам късмет, че не ме уволни, мамка му.
— Човече, съжалявам, че ти натресох това. Ще се погрижа. Ще ти върна парите и следващото посещение в студиото ще е от мен.
— Не е нужно да го правиш. Просто ми обещай, че ще дадеш урок на кучката. — Гласът на Леон стана нисък — Обади ми се, ако искаш аз да се погрижа за това.
Вълна от защитническо чувство премина през гнева ми към Ейдън за това, което бе сторила… и че не си направи труда да ми каже.
— Мамка му, да не си посмял да я докоснеш и с пръст. Ще си получиш парите и ако искаш да не плащаш за следващото посещение добре, но мамка му, не я намесвай.
— Добре, добре. Извинявай, Биш. Не знаех, че нещата стоят така. Мислех, че вече ще си приключил с кучката. Между другото, Кити е бясна, че си й изхвърлил задника от стаята. Няма да имаш втори шанс с нея.
— Ще говорим по-късно, човече. — Не си направих труда да изчакам отговора му и затворих.
Не можеше да ми дреме по-малко за Кити в момента. Исках да се обърна, да се върна при Ейдън и да я разтърся, за да науча истината. Мамка му. Нима тази невинност, която излъчваше, подобно на розовия й пуловер, бе само фасада? Да не бягаше от някакво престъпление?
Не ме бяха изигравали от години и дори не можех да си представя, че едно наивно момиче може да го направи.
Защо ще избяга от хотела без да плати, а в същото време веднага бе извадила пари за наема? Нищо от това не се връзваше, но, мамка му, щях да науча цялата истина, по един или друг начин.
Погледнах часа. Ако нямах уговорка след десет минути, щях вече да вървя към вратата й, за да искам отговори.
Не можеше да е толкова добра актриса. Можех да надуша измамник от километри, благодарение на младите ми години, и Ейдън просто не излъчваше такива вибрации.
Превъртах всичко отново и отново в ума си, докато се връщах към студиото, и след това по време на уговорения час. Мамка му… тази вечер щях да се върна при нея.
РАЗХОДИХ СЕ ИЗ МЪНИЧКИЯ си нов апартамент, което ми отне точно деветдесет секунди. Имаше малка спалня, миниатюрна баня и отворено пространство служещо както за дневна, така и за трапезария и кухня. Но малкият размер не ме тревожеше. Апартаментът ми в Ню Йорк, онзи, за който се борех с години с Дом, преди да ми позволи да живея там сама, беше над четири пъти по-голям, но никога не бях използвала всичките му стаи. Надявах се, че ще мога да усетя това място повече като дом, отколкото апартамента, в който живеех в Ню Йорк.