Хариет бе оставила бутилка вино на плота и аз се колебаех дали да го отворя, заради скорошното ми неприятно преживяване с алкохола.
Оставяйки го където е, аз разопаковах малкото си дрехи, преди да измъкна плика с пари, набутан на дъното на куфара. Може да не бях научила много от правилата «как да бъда гангстер», от мафиотите покрай мен, но в края на краищата, изглежда едно нещо бе от най-голямо значение… парите.
През последните няколко месеца, всяка седмица, когато в сметката ми бяха депозирани пари, аз отивах в банката и ги теглех. Ако някой ме попиташе тогава, щях да кажа, че са пари за черни дни, или нещо подобно. Истината обаче е, че и преди сметката ми е била замразявана, докато Дом бе разследван от ФБР. Тогава дори не можех да си купя обяд, защото винаги разчитах на картата си и никога не носех пари в брой със себе си.
Щом ми размразиха сметката, започнах да трупам пари в случай че това се случи отново.
Измъкнах телефона си и отворих интернет браузъра, започвайки да чета новините. През последните пет пъти, когато проверих, нямаше нищо ново и сега не бях затаила дъх. Единствената статия, която намерих, бе същата, която бях чела тази сутрин.
Вероятно липсата на новини бе добра новина.
Щом прибрах парите на сигурно в гардероба и наредих останалите си вещи, седнах на дивана. Телевизорът не работеше и нито една от петте книги, които намерих, не можеше да задържи вниманието ми. Неспокойствието не ми беше познато чувство, но днес го имах в изобилие.
Погледнах навън през прозореца към лампичките висящи по дърветата и синята вода на басейна, която изглеждаше почти тропическа със светлините, идващи изпод водата.
Дали се загрява? Не си бях направила труда да питам Хариет, защото не бях взела бански, когато хукнах да бягам от апартамента си.
Решавайки да разбера сама, отворих вратата и тръгнах надолу по извитата пътечка водеща до басейна. Дворът бе магично малко местенце и можех да разбера защо Чарли е наричала градината оазис. Изритах обувките си и топнах пръст във водата.
Перфектно.
Хариет каза, че излиза. Басейнът не се виждаше откъм входната врата… смеех ли да вляза в него гола?
Никога през живота си не бях плувала гола, но животът ми в Ню Орлиънс бе доказал, че е коренно различен от този, който водех обикновено. Изпълни ме предизвикателство. Защо не? Свалих дънките, жилетката и камизолката си, преди да спра, за да реша дали наистина исках да стигна до края. Можех просто да се потопя вътре със сутиена и бикините си…
Майната му. За пръв път в живота си щях да направя всичко или нищо. Смъкнах бикините надолу по краката си и откопчах сутиена си, пускайки го на земята, преди да се плъзна във водата, потапяйки цялото си тяло. Определено се подгряваше. От нивото на водата можех да видя малки облачета пара да се издигат в леко хладния нощен въздух. Беше така перфектно. Всичко в тази вечер бе перфектно.
Ново начало. Може би ново място, на което да принадлежа. Бях изпълнена с надежда и с всеки ден, в който телефона не звънеше, се самоубеждавах, че може би са ме забравили.
Спокойната ми замисленост обаче не изтрая дълго. Желязната порта издрънча, когато някой влезе, а аз плеснах ръка на устните си, за да спра вика, който се надигна в мен.
Хариет? Чарли? Кой?
Потънах във водата, искайки да се покрия напълно, и поех шокирано въздух, когато висока едва фигура пристъпи на двора.
Няма начин.
Бишъп се бе насочил към стълбите, но се закова на място и погледна настрани към басейна, от където шумът на водата бе привлякъл вниманието му. Нямаше как да не ме види.
— Какво правиш, по дяволите? — Дълбокият му глас се понесе над двора, когато тръгна надолу по пътеката към мен.
Аз се плъзнах напред към ръба на басейна, притискайки тяло към циментовата стена. Пресегнах се напред с намерението да взема камизолката или жилетката си, но те, както и дънките ми, бяха извън обхвата ми.
Бишъп спря на няколко крачки от купчината с дрехите ми, а аз вперих поглед в черните му боти. Ако направеше още една крачка, нямаше как да пропусне да забележи колко добре осветено бе голото ми тяло от подводните лампи.