Бишъп изглежда разчете дилемата изписана на лицето ми.
— Ще вземеш ли нещо, с което да се подсушиш?
— Евентуално.
— Сега ще е идеалния момент.
Погледнах надолу към водата, преструвайки се, че си изучавам ноктите.
— Предпочитам да изчакам.
— Е, тогава предполагам, че получиш страхотен изглед към задника ми, защото аз отивам да взема кърпи. — Разплисквайки вода, той се оттласка от басейна и вниманието ми на мига се насочи към задника му.
От къде мъжете получават такива задници? Неговият беше перфектен. Заоблените мускули трепваха, докато вървеше.
Той изтича по извитото стълбище и просто нямаше как да не го гледам. Мисля, че дори проточих някоя друга лига.
Татуировки. Мускули. Истински мъж.
Мислите ми, че бях напълно извън категорията му, отново се върнаха в ума ми. И сега той знаеше точно колко неопитна бях всъщност.
Бишъп влезе в апартамента ми и се появи след няколко минути с кърпа увита около кръста му и една в ръката му.
Слизайки долу, той спря на ръба на басейна и протегна ръка.
— Хайде, кексче, ще се сбръчкаш.
Сериозно? Той се тревожеше, че ще се сбръчкам, докато аз проследявах линията на ерекцията му надигаща кърпата и мечтаех да се притисне отново към мен. Очевидно аз бях единствената сексуално незадоволена от нас двамата.
Но дори сексуално незадоволена, нямаше начин да изляза от басейна пред него, чисто гола.
— Може да я оставиш на земята и да се обърнеш.
Отново дълбокият му смях огласи двора.
— Кексче, не знам от къде ти е дошла идеята, че съм джентълмен или нещо от сорта, но досега би трябвало да си разбрала, че не е така. Единствената причина да не съм открил колко стегнато е котенцето ти, е, че нямам гума в себе си.
Колко глупава бях, че дори не се замислих за презерватив? Изпълни ме срам и заех защитна позиция.
— И защото не искам да откриеш.
— Глупости. — Той сви рамене. — Но ако това те кара да се чувстваш добре, нямам против да си го мислиш.
Бишъп не пусна кърпата и бях изправена пред избора да остана в басейна или да се предам.
— Просто се обърни.
— Вече почувствах всеки милиметър от теб и няма нито едно проклето нещо, което да не харесвам, затова какво значение има?
— Има значение — изкрещях. — Ясно? За мен има значение.
Вместо да ми се присмее отново или да ми откаже, той се обърна, протягайки ръка назад, за да взема кърпата.
Заплувах до стълбите, качих се по тях и я дръпнах от ръката му. Веднага щом я обвих около тялото си, Бишъп се обърна, а изразителните му зелени очи се насочиха към моите.
— Желая те. Нямам намерение да го крия, но сега ще чакам, докато не признаеш, че и ти ме желаеш също толкова силно.
На върха на езика ми бе да му кажа, че не го отричам, но нещо ме спря. Може би същото неудобство, което ме бе парализирало в басейна. Не знаех как да действам в подобна ситуация и определено нямах идея как да реагирам.
Когато запазих мълчание, Бишъп също не проговори. Вместо това махна кърпата от кръста си и я метна настрани преди да посегне към дънките си.
Погледът му остана прикован към очите ми, все едно ме предизвикваше да сведа поглед, както бях направила първия път. Аз бях решена да му покажа, че притежавам самоконтрол въпреки това, което мисли.
Чу се плъзването на ципа и той се наведе, за да вдигне тениската си.
— Ти си изтъкана от противоречия. Упорита, невинна, любопитна и адско много други неща, за които все още не съм се досетил. — Той нахлузи блузата през главата си. — Но ще го направя.
Не бях сигурна дали е заплаха или обещание, но и в двата случая, не бях сигурна дали ще успея да устоя. Би трябвало да се скатавам, не да привличам вниманието върху себе си, или да повдигам въпроси, докато чакам да ме повикат обратно. Вместо това бях привлякла вниманието на мъж, който имаше инстинктите на булдог. Нямах нужда да става любопитен около мен, но мисълта той да не мисли въобще за мен, някак не ми харесваше.
Гледах го мълчаливо, докато обуваше чорапите и след това ботите си. Когато приключи, той се изправи.
— Ще се виждаме наоколо, Ейдън. Това е обещание.
ФАБИАНА СЛОЖИ И ДВЕТЕ СИ РЪЦЕ на ханша си, докато промушвах през глава престилката си и я завързвах на гърба. Блестящото лилаво на престилката се съчетаваше много красиво с бялото ми поло, дънките и мокасините ми. Нямаше как да нося някоя от новите си рокли, затова тези дрехи щяха да свършат работа. «Любимата ви дупка» беше бродирано на лилавата ми шапка, която бях нагласила на косата си, вързана на конска опашка.