Думите й ме изумиха.
— Мислиш, че не искам да съм около теб?
— Всеки път щом те видя, изчезваш толкова бързо, че все едно нямаш търпение да избягаш от мен.
— Може би мисля, че няма да се справиш с това, което ще искам да направя, ако остана.
Червеното отново пламна на лицето й, но Ейдън изпъна рамене.
— Може би искам точно това.
Пристъпих напред и опрях и двете си ръце на плота.
— Сигурна ли си, кексче? Защото аз не съм точно сладък и лесен.
— Досетих се за това от момичетата, които те чакаха в хотелската стая.
Прониза ме съжаление, че тя видя това.
— Двама на един не е от нещата, които правя, затова не се тревожи.
Не, ако се обвържех с Ейдън, ако я имах в леглото си така, както я исках, просто не бях сигурен дали някога ще я пусна да си отиде. Но имайки предвид новооткритото ми желание да се установя някъде за постоянно… може би можех да я задържа.
— Е, и аз определено не си падам по двама на един, затова това няма да бъде включено в менюто.
Фактът, че стоях в «Любимата ви дупка», говорейки с Ейдън как никой от нас не иска да прави тройка, ми се видя направо нереално. Трябваше да се справя с това, преди да е станало прекалено късно.
— Кога свършваш работа? — Когато очите й се отвориха широко, аз се усмихнах. — За да излезем. Да хапнем нещо. Да видим какво ще се случи.
— Тук съм до полунощ, а след това трябва да се изкъпя и преоблека, за да не мириша на понички.
— Ще се изкъпеш в моя дом. Ще ти намеря нещо за обличане.
— Не мисля…
— Не мисли, че ще те пусна да се прибереш сама у дома, а с тези туристи ще работя поне до два и половина след полунощ. Ела, когато приключиш, ще те изпратя горе сама.
Вътрешната й борба се четеше ясно на лицето й, но знаех, че съм победил, когато тя попита.
— Сигурен ли си?
— Да. Ще ти направя късна вечеря.
— Можеш да готвиш? — В тона й се четеше истинска изненада.
— Имам няколко трика в ръкава си, кексче. Мисля, че ще научиш тази вечер. Сега, какво ще кажеш за голямо черно кафе и торба понички, които мога да хапна, докато довършвам тази татуировка?
НЕ МОЖЕХ ДА ПОВЯРВАМ, че ще да прекарам вечерта с Бишъп. Е, не да прекарам вечерта, но част от нея, затова не знаех как точно да го нарека. Заключих магазина, все още удивена, че Фабиана ми даде ключа още първия ден и наместих чантата на рамото си.
Бишъп беше прав. Не се бях замисляла как ще се прибера у дома във вечерите, когато работя до късно през нощта. Както сама много добре знаех, да се разхождам през нощта из Френския квартал напълно сама, обикновено не бе най-умния ход. Но щом влязох през вратата на «Вуду Инк» и Бишъп и клиентът му вдигнаха глави към мен, се зачудих дали идването ми тук не бе по-тъпият избор.
Както Бишъп вече знаеше, нямах почти никакъв опит и нямах идея какви са очакванията му за тази вечер.
— Здрасти — гласът ми бе така тих, че самата аз едва чух поздрава си. — Искаш ли аз да…
Думите ми бяха прекъснати щом зад мен вратата се отвори шумно и по пода се чу тропане на токчета.
— Хей, бейби. Помниш ли ме от снощи? Исках татус и член, но ако си зает, ще се задоволя само с члена.
Завъртях се рязко към похотливия дрезгав глас, за да видя момиче с яркочервена коса и без почти никакви дрехи върху себе си. Тялото й беше невероятно.
Дали е стриптийзьорка? Имайки предвид миниатюрното горнище, микроскопичните алени шорти и почти петнадесет сантиметровите токове, не мислех, че предположението ми е нечестно спрямо жената.
Тонът на Бишъп бе безразличен, когато отговори.
— Нямаш късмет за нищо от тези неща, Стар. Прибирай се у дома.
Тя се засмя дрезгаво.
— Знаеш, че си заинтересуван. Все едно имаш ли по-добри планове за по-късно?
Изражението на Бишъп остана безизразно.
— Може да си вземеш чаша кафе, докато се прибираш.
Изражението на лицето й стана от самодоволно и щастливо, в разярено и направо грозно, и тя се обърна към мен.
— Какво? С тази ли имаш планове? Кралица примерна и превзета? Ще си облече ли униформа на ученичка, за да се прави на малка мръсница за теб? Знам, че харесваш такива неща.
Мускулите на челюстта на Бишъп се стегнаха, но нищо от това, което изпитваше не пролича, когато каза.
— Следващия път, когато имаш нужда от татуировка, ще ти се наложи да намериш някое друго място, защото това студио вече не съществува за теб.
— Никога не си виждал нещо хубаво, когато ти е пред очите. Майната ти, Бишъп. — Тя се обърна на високите си токове и замарширува навън, без да пропусне да блъсне рамото ми, докато минаваше покрай мен. — Уличнице, няма да можеш да го задържиш. Никоя не може.