Когато вратата се затръшна след нея, се обърнах към Бишъп и само с устни казах «Уау».
— Извинявай за това, човече — каза той първо на клиента.
— Няма проблем, пич. Не е нужно да ми обясняваш за лудостта. Имам бивша жена, която е дори още по-зле.
— Връщам се след секунда.
Бишъп остави пистолета за татуиране и свали ръкавиците си, преди да дойде към мен.
— Какво ти каза тя?
Поклатих глава.
— Не е важно.
— Какво ти каза?
— Нещо против да се кача горе и да се изкъпя?
Ръката на Бишъп улови брадичката ми, вдигайки лицето ми, за да срещна погледа му.
— Какво ти каза тя, Ейдън?
— Наречи ме уличница и ми каза, че няма да мога да те задържа, защото никоя друга не е успявала. Това е. Сега ме пусни.
Той не помръдна, но мускулът на челюстта му се стегна отново.
— Ако Дилайла беше тук, щеше да отиде след нея и да й срита задника. Стар е пияна и вероятно дрогирана, а онова, което каза, беше много грешно.
Кимнах.
— Знам. Не съм уличница.
Изражението му омекна.
— Тя не грешеше само за това.
Сърцето ми заблъска лудо при думите му и вероятните последствия.
— Отиди горе и си вземи душ. Ще се кача след малко — Бишъп пусна брадичката ми и вплете пръсти в моите. — Ела. Вратата е от тази страна.
Той ме поведе към задния коридор на студиото и спря до вратата, която бе от едната страна на стаята за почивка на служителите. Мислех, че е килер или нещо подобно, но когато Бишъп я отвори, разбрах, че съм грешала. Вътре имаше стълбище водещо към друга врата.
— Отключено е. В шкафа в банята би трябвало да има чисти кърпи. Може да вземеш тениска от гардероба ми, ако не искаш да обличаш отново дрехите, с които си работила. Дори може да ги изпереш, ако искаш. Горе има пералня и сушилня, в големия вграден гардероб до вратата.
— Ъм… добре. Ще се оправя. Извинявай, че те прекъснах, докато работеше.
— Никога не си прекъсване, кексче. Ти си глътка свеж въздух. Качвай се. Скоро ще дойда.
С тези негови думи, аз тръгнах нагоре по стълбите, а той затвори вратата след мен.
Стоях пред душа, чудейки се как ще мине тази вечер. Истината бе, че нямах очаквания, но нещо между нас се бе променило. Бишъп вече не бе нацупения, ръмжащ и мълчалив мъж, по който си бях паднала. Сега той ме гледаше, сякаш имах значение за него. Сякаш това не е само от моя страна и само в моята глава.
Какво трябва да правя с това?
Не знаех колко дълго ще бъда тук и реших, че това е добре. Да не зная ми даваше възможност да изживея това приключение пълноценно, но с него идваше и тревогата да не губя ценно време.
Планът в ума ми се изграждаше, докато не осъзнах нещо. Исках да остана тук. Исках да бъда част от този малък свят, който открих тук. Харесвах хората и обичах града, макар все още през половината време да се губех в него.
И Бишъп? Ами ако това е повече от съня, който имах нощем, и увлечението, което изпитвах през деня? Какво ако това можеше да е истинско? Честно казано нямах идея какво е да имаш истинска връзка.
Но за това щях да се тревожа някой друг път. Когато няма да ми предстои да се съблека гола в апартамента на Бишъп.
Събличам се гола в апартамента на Бишъп. Майко мила.
— МИСЛЯ, ЧЕ ЩЕ ПРИКЛЮЧА за тази вечер, човече. Знаем, че имам нужда още от едно идване, затова става ли да спрем вече?
Въпросът на клиента ми беше най-хубавото, което би могъл да ми каже.
— Ти решаваш.
Той се ухили.
— Какъв мъж ще бъда, ако те задържа тук долу да работиш, докато горе те чака онова сладурче? Ще съм тъпанар.
Можех да се опитам да се престоря, че не мисля за Ейдън откакто я изпратих до вратата отзад.
— От теб зависи.
Той вдигна ръка.
— Само ме превържи, за да ти платя и ще се разкарам от пътя ти.
— Звучи добре. Уведоми ме кога искаш да дойдеш пак и ще се подсигуря да имам повече време.
Превързах частично готовата татуировка и свалих ръкавиците си, мятайки ги в кошчето за боклук.
След като оправихме плащането, заключих вратата след него и се върнах в стаичката си, за да почистя всичко колкото мога по-бързо.
Клиентът ми бе прав, никога не бях имал стимула да спра работа, както сега.
Ейдън беше горе и все още не можех да измисля как ще се случат нещата тази вечер. Никога не бях желал жена така, както желаех нея, но не исках да прибързвам. Сега, след като си позволих да започна да обмислям вероятността това да бъде по-дълготрайно от една нощ, всичко се промени.
Загасих осветлението и отворих вратата за горния етаж. Спрях в подножието на стълбите, ослушвайки се за звука от течаща вода, но не чух нищо. Взимайки по две стъпала наведнъж, стигнах до горе и отворих вратата. От отворената врата на банята се носеше пара, но щом погледнах вътре нея я нямаше.