Това сигурно бе най-бързият ми оргазъм в историята на оргазмите ми. Може би това бе магията на брадата?
Определено повече нямаше да я гледам по начина, по който я гледах преди.
— Бишъп! — изкрещях името му, а пръстите ми изтръпнаха от стискането на таблата.
Той не спря, докато не свърших втори път. Главата ми се отпусна напред, висейки между изтръпналите ми ръце.
Бишъп ме завъртя, смъквайки ме от лицето си.
— Определено ще добавим това във всекидневното меню. Начинът, по който яздеше лицето ми, бе адски секси.
Търколих се настрани, поемайки дълбоко дъх, преди да го изпусна тежко, докато се надявах кислорода да успокои бързо биещото ми сърце.
— Добре ли си?
Наведох глава настрани, само колкото да видя лицето му.
— Ще ти кажа след няколко минути.
Смехът му огласи стаята.
След няколко дълги минути, сърцето и дишането ми най-после се успокоиха, а Бишъп се претърколи от леглото и се изправи.
— Ще се почистя и след това е време да те нахраня.
— Напълно съм навита — отвърнах, точно когато стомахът ми изкъркори.
Когато се върна от банята, той заобиколи леглото и ме вдигна на ръце. Стигнахме до кухнята и ме сложи на един от столовете.
— Ти стой тук. Аз ще готвя.
— Бях ужасна кухненска асистентка, нали?
— Не беше ужасна. Но аз поемам от тук.
Бишъп се обърна и включи фурната, а след това и котлона, преди да сложи на него тигана.
— Как се научи да готвиш? — попитах аз, най-вече, защото исках да се спра да не попитам онова, което истински исках да зная. Как стана толкова добър в това, което току-що ми направи?
Бишъп сви рамене и сипа още олио в тигана.
— Вероятно като всички останали. Трябваше да ям, затова се научих да готвя.
Не можех да си представя, че около него не е било бъкано с жени готови да му готвят.
— Обзалагам се, че всяко от момичетата, които долу в студиото ти се хвърлят на врата, с радост щяха да ти готвят. Като програма за готвене, когато някой е болен. Може да имаш всеки ден график кой да ти носи ядене.
Бишъп се обърна към мен вдигнал шпатула в ръка.
— О, сега вече си и комедиант? Ще зачервя хубаво това твое малко стегнато задниче, ако отново предложиш нещо такова.
Горещината която обля тялото ми от думите му ме шокира. Може би нямаше да възразя, ако го направи? Една от веждите на Бишъп се повдигна и бях сигурна, че не пропусна реакцията ми. Любопитство и намек за предизвикателство се появиха в усмивката му.
Когато се обърна обратно към тигана и метна вътре зеленчуците, нямаше как да спра да мисля за това. Може би е заради несигурността ми, че никога няма да съм достатъчно добра за мъж като Бишъп? Виждала бях момичетата, които му се хвърлят на врата, и нямах почти нищо общо с тях. На практика, циците ми бяха истински, дупето ми не бе навирено и стегнато, и прикривах голяма част от кожата си, когато излизах навън.
— Така или иначе вероятно ще вкарат всякакви вуду магии в храната. Любовни отвари, с които да останеш само техен.
Бишъп изсумтя и разбърка зеленчуците в тигана.
— По-скоро виагра, отколкото любовни отвари. Те не искат любов. Те искат някой, когото да яздят.
Щях да възразя, но мисля, че бе прав за това, че жените искаха езда от него. И само при мисълта, че може да я даде на някоя от тях, стомахът ми се присви. Но преди да потегля по зеления път на ревността, се замислих за думите му. Те казваха много повече, отколкото вероятно той би искал да покаже. Как може този мъж… този мил, сладък, грижовен мъж… да мисли, че е добър само за това? Той грешеше.
— Сигурна съм, че всяка една от тях иска да те задържи не само за това.
Бишъп сложи капак на тигана и се обърна към мен.
— Искаш ли нещо за пиене? Вода? Бира? Алкохол? Имам всичко, което пожелаеш.
— Вода ще е добре. Мисля, че ще мине известно време преди отново да пия алкохол. Поносимостта ми не е от най-добрите. У дома не пия много. Може би чаша вино, докато си взимам вана, но нищо повече.
Той извади бутилка вода от хладилника и я остави пред мен.
Виждате ли? Грижовен.
— Няма нищо лошо да избягваш алкохола, особено ако си сама.
— Писна ли ти да ме спасяваш, Бишъп? — Опитах да флиртувам, но изражението му изгуби веселието си.
— Никога.
Думата увисна помежду ни и аз срещнах погледа му.
Искаше ми се да е истина, но за това, което се случваше между нас, имахме лимитирано време.
Докато гледах как Бишъп готви, трябваше да си напомням това и в същото време се опитвах да го разгадая. Той не попадаше в никоя категория, която ми хрумваше. Той беше въплъщение на татуиран здравеняк и все пак готвеше, и смяташе, че жените, които го преследват, искат само секс.