Да не е побъркан? Мъжът, чиято коса беше все още вързана на тила, докато умирах да сложа ръце върху него, не разбираше, че привлекателността му надминава чисто физическата. Имайки предвид, страхотното му тяло, прекрасната му дълга коса и брадата му, и уникалните му татуировки, бих очаквала да бъде наперен и да мисли, че е манна небесна за жените. Но това не беше всичко. Той беше добър мъж, който изглежда не бе наясно със стойността си.
Отворих уста да го питам за миналото му, но той ме изпревари.
— Имаш ли списък с нещата, които искаш да направиш в Ню Орлиънс? Изглеждаш ми като момиче, което прави списъци.
Само ако знаеше колко списъци останаха да висят у дома в Ню Йорк, щеше да се спука от смях. Но не можех да му кажа за това.
Вместо това, се замислих за листа сгънат в чатната ми.
Яж омар.
Научи се да казваш нещо на Кейджун.
Пий «Ураган» при Пат О'Брайън.
Улови гердан на Бърбън Стрийт (без да си показваш циците).
Изиграй една ръка блекджек в Харрах.
Гледай парад на Марди Гра.
Яж бухти в Кафе дьо Монде.
Поне отметнах няколко неща от списъка. Всеки път щом се озовавах на Бърбън Стрийт, се тревожех на къде бях тръгнала или вървях плътно след Бишъп, затова не бях пробвала да уловя гердан.
Чудех се какво ли щеше да каже, ако му разкажа за това…
Той разбърка зеленчуците и се приближи към мен, облягайки се на плота.
— Е, имаш ли списък?
— Може би.
— Хайде, кексче. Сподели.
— Ох, добре — изрецитирах му всичко, без нещата, които вече бях отметнала.
Бишъп повдигна вежди, когато свърших.
— Мислила си доста за това, нали?
Свих рамене.
— Искам да дойда тук от доста време.
— Значи сега, след като си тук, трябва да отметнеш и останалите неща, нали?
— Може никога да нямам друг такъв шанс.
Той се намръщи.
— Защо го казваш?
— Сложно е.
Той скръсти ръце на гърдите си.
— Наистина ли не си планирала колко дълго ще останеш тук?
Поклатих глава.
— За момента… е широка величина. Обаче ще остана тук, колкото мога повече. Не искам да си тръгвам.
— Тогава недей.
— Нещата не стоят по този начин.
— Това е твоят живот, Ейдън. Изборът е твой.
Само ако знаеше колко греши. Можех само да си представя какво ще се случи, ако не се подчиня след като ме призоват обратно в Ню Йорк. Ако на Дом му се наложеше да изпрати някой да ме прибере, то те вероятно ще го направят влачейки ме за косата.
— Това, което мога да направя, е да извлека максимума от всичко. Искаш ли да ми помогнеш?
На мига ми се прииска да си взема думите обратно, но беше твърде късно. Ами ако той не иска да ми помогне? Ами ако въобще не иска да ме вижда след тази нощ? Той беше от мъжете, които обичат свалки за една нощ, и кое ме караше да мисля, че с мен ще бъде различно?
Бишъп се обърна отново към тигана и вдигна капака. Надигна се облак пара, когато с лъжица извади зеленчуците в купа, преди да изсипе скаридите. Подправи ги, но не отговори на въпроса ми.
Почувствах се като идиот.
— Няма значение. Знам, че си много зает с работата и всичко останало, за да имаш време да…
Той ме погледна през рамо.
— Ейдън, млъкни. Ако си мислиш, че ще изпълниш този списък без мен, значи те очаква голяма изненада. Сега, остави ме да направя магията си с тази вечеря, а след това ще седнем да се нахраним и ще измислим коя ще е първата точка, която ще отметнем.
ОТВОРИХ РЯЗКО ОЧИ, но останалата част от тялото ми остана напълно неподвижна. Зад гърба си усещах горещина, а една тежка ръка обгръщаше тялото ми.
О, Боже мой. Намирам се в леглото на Бишъп. Повтарям… В. Леглото. На. Бишъп.
Огледах стаята, търсейки часовник, но не видях нищо, което да ми подскаже колко бе часът. Миналата нощ се нахранихме от две различни чинии и говорихме за списъка ми, докато на края едва можех да държа очите си отворени. В един момент се тревожех, че ще заспя права и ще забия лице в чинията.
«Нямам проблем да те отнеса у дома…» бе започнал да казва Бишъп и това бе последното, което помнех.
Явно ме бе тикнал в леглото си миналата нощ.
Аз съм в леглото на Бишъп.
Ако трябваше да предположа, дали Бишъп има навика да оставя жени да пренощуват в дома му, то отговорът щеше да е напълно не.
Затова, какво значи това?
Той се завъртя и дебелата му твърда ерекция се притисна към дупето ми.
О, Боже мой. Сутрешната му цепеница изглеждаше също толкова внушителна, колкото я помнех от миналата нощ.