Като приключих с поръсването на канелата отгоре, сложих капачето и плъзнах чашата по плота.
Поех си дълбоко дъх и започнах.
— Ами, мислех си, че може довечера, ако искаш и ако вече не си зает…
Той прекъсна жалкия ми опит да го поканя на среща.
— Ще бъда точно тук в седем, за да те изпратя до дома ти.
Надеждите ми се стопиха, тъй като не исках да си седя у дома, докато навън Марди Гра е в разгара си. Тази вечер в целия град имаше празненства и исках да съм част от тях.
— Но…
— Ще се изкъпеш, ще си облечеш рокля и ще излезем навън, за да поработим върху отмятане на неща от списъка ти.
Възражението застина на устните ми и се усмихнах.
— Наистина ли?
Той кимна.
— И това изисква да нося рокля?
Леката му усмивка стана по-широка и определено хищна.
— Не, роклята е за мен. Пропусни бикините. Ще се видим в седем.
Той обви огромната си ръка около чашата на Дилайла, преди да ми кимне и да излезе през тълпата в кафенето, с торба понички под мишница.
Седем часа. Бишъп щеше да ме изпрати до дома, щях да си взема душ и да се облека в рокля, и щяхме да излезем навън, за да отметнем точки от списъка ми.
И няма да нося никакви бикини.
Майко. Мила.
ДОРИ С ПОЛО И ДЪНКИ, Ейдън привличаше всички погледи към себе си, докато я изпращах към дома й от «Любимата ви дупка». Тя се отличаваше в тълпата от жени облечени с пъстри рокли, дори без да полага усилия.
Както обикновено, тя въобще не осъзнаваше факта, че е напълно разкошна. Не беше само заради русата коса, хваната на рошав кок или блестящите й кафяви очи, или пък адски прелестните й устни, които молеха за целувка. Не, беше енергията, която я обграждаше. Щастлива, позитивна и на практика вибрираща с желание за живот. Хората бяха привличани към нея, докато минавахме между тях.
И ето ме мен, следвайки я като куче, извисявайки се като сянка с табела гласяща: «Мамка му, стой настрани ако искаш да живееш». Всеки мъж, отворил уста и посегнал към нея млъкваше и отдръпваше рязко ръка, когато го поглеждах намръщено, докато продължавахме да вървим. Ейдън дори не забелязваше какво се случва.
Тълпата започна да оредява, когато завихме към нейната улица.
— Това е просто лудост. Никога не съм виждала толкова много хора да пълнят улиците.
— Тук е така всяка година, от това, което са ми казвали.
Застанахме пред портата и Ейдън извади ключа от чантата си.
— Никога ли не си идвал на Марди Гра преди?
— Тук съм само от няколко години, но никога не съм си падал по тълпите, затова стоя настрани.
Тя завъртя ключа в ключалката и отвори вратата.
— Никога ли не си искал да хвърляш гердани на Бърбън Стрийт? — попита тя, докато влизахме навътре.
Затворих вратата след себе си.
— Някои мъже имат нужда от гердани, за да видят женски цици.
Тя завъртя глава към мен, докато минавахме през двора към стълбището на апартамента й.
— О, да, забравих, че си от мъжете, които не могат достатъчно бързо да прогонят жените, които сами им се хвърлят в ръцете.
— Това, което забравяш, е фактът, че поначало не съм искал да видя която и да е от тях.
— Дааа беее. — Ейдън проточи думите, докато се качваше по извитото стълбище пред мен, за да отключи вратата, преди да се плъзнем в малкия апартамент.
И тогава й се нахвърлих, последвах я вътре, затръшнах вратата и я улових, приковавайки я към стената.
Устните на Ейдън се раздалечиха, а очите й се разшириха, когато ме погледна.
— Ти си първата женя, която е влязла във «Вуду Инк», и която не съм си пожелал да си тръгне. Още тогава, ако можех, щях да те завлека в апартамента си, да те съблека гола и да те хвърля на леглото си.
— Тогава защо чака толкова дълго, за да ме докоснеш? — Думите й бяха задъхани.
— Защото за някои неща си заслужава да изчакаш, и ти си едно от тях.
— Защо все още чакаш?
— Не чакам. Наслаждавам ти се. — Устните ми се снижиха към нейните и ги покриха преди да е могла да ми отговори. Когато езикът ми помилва устните й, тя ги разтвори и аз се възползвах на мига. — Адски сладка си. По-сладка отколкото всичко, което съм си позволявал в живота си.
— Млъкни и ме целуни. — Ръцете на Ейдън се впиха в косата ми и тя дръпна лицето ми надолу, за да ме целуне.
Колкото и да ми се искаше да я вдигна на ръце и да я отнеса в леглото, исках да й дам повече от това. Исках да й дам всичко, което някога е желала, което значеше, че трябваше да изпълним нещата от списъка й.
Когато се отдръпнах от нея, очите й бяха замъглени.
— Защо спираш?