Погледнах го.
— И как това може да е заплаха?
Бишъп се засмя.
— Върви, веднага.
Когато излязохме от апартамента ми, през мен бълбукаше нетърпение, заедно с неудовлетворената нужда. Отне ми цялата воля да не се отведа до края, докато се обличах в спалнята, след като той ме бе оставил на самия ръб. Но имах чувството, че ако го направя, той ще ме накара да си платя.
Звуците на партитата в града се носеха от всички посоки във Френския квартал и изглежда всеки балкон бе запълнен. Бях решила да облека тюркоазената рокля с черни балетни пантофки, след като изсуших косата си и нанесох грима си с невиждана бързина.
Доволният поглед на Бишъп ми показа, че съм се справила добре. А думите му го потвърдиха.
— Много класно, кексче. И тази вечер си изцяло моя.
Колкото и да ми харесваше това, през вълнението ми премина леко разочарование. Тази вечер щеше да бъде добре, но ако исках да бъдем заедно не само тази вечер?
Избутвайки тази мисъл настрани, аз се фокусирах върху това да се забавляваме и да отметнем колкото се може повече точки от списъка ми. Бях тук за да живея за момента, не да се тревожа какво ще се случи утре. От това, което знаех, можех всеки момент да получа съобщение да си замъкна задника обратно в Ню Йорк.
Залепих широка усмивка на лицето си и последвах Бишъп.
— Къде отиваме?
Очаквах да каже нещо като омар за вечеря или може би казино за блек джек, но вместо това, той ме шокира.
— Първо, ще отидем да ти вземем малко гердани.
— Какво ще вземем?
Бишъп преплете пръсти в моите и ме поведе покрай ъгъла.
— Отиваме на Бърбън Стрийт.
— Там в момента е лудница.
— А ти си имаш лична охрана, затова няма от какво да се тревожиш. Освен това, искаше да пиеш «Ураган» при Пат О'Брайън, тъй че ще отметнем и това.
— По време на Марди Гра? Да не си луд? — след няколко дни в Ню Орлиънс осъзнах, колко е нелепо да искам да отметна нещата от списъка си по време на Марди Гра. Това беше най-забързаното време в годината и щеше да ни отнеме часове дори да стигнем до бара.
— Нека аз се тревожа за това. — Той погледна ухилено надолу към мен. — Забравяш, че може да не съм най-социалният мъж на планетата, но знам много за хората. На кого мислиш Кон прехвърли клиентите си, когато се оттегли от бизнеса? При кого мислиш продължават да се връщат?
— Предполагам при теб.
— Което значи, че знам много за хората. Затова остави на мен да се тревожа как ще се случат нещата.
— Добре, здравеняко. Както кажеш.
Той погледна надолу към мен.
— Не ми ли вярваш?
Свих игриво рамене.
— Може би. А може би не. Ще видим как ще се докажеш.
Завъртях се в кръг и полата ми се надигна, въртейки се.
Бишъп ме сграбчи за ръката и ме дръпна към себе си.
— Най-добре внимавай. Никой друг няма да види малкото ти сладко задниче, освен аз.
Едната му ръка обхвана лявата ми задна буза и я стисна. Прехапах долната си устна, а той поклати глава.
— Малка палавница. Ще си платиш за това. И, кексче? Аз винаги се доказвам.
Той ме пусна след още едно последно стисване и аз потреперих от нетърпение.
Вървях редом с Бишъп докато стигнем до полицейската барикада задържаща празнуващите на Бърбър Стрийт. Тогава той пусна ръката ми и обви своята около кръста ми.
— Ще ходиш пред мен, а аз ще те насочвам в коя посока.
— Няма ли да е по-лесно, ако те следвам? — извиках аз над данданията.
— Не мога да те виждам, ако си зад мен. Ако някой те сграбчи и те дръпне настрани, реакцията ми ще е по-бавна. Ако си пред мен, никой няма да те докосне, защото ще ме видят и ще знаят, че ще се разправят с мен, ако те доближат. И ако някой го направи, няма да успее да направи много, преди да го сграбча за гърлото и да се погрижа за него.
В обяснението му имаше смисъл и аз тръгнах пред него, докато той ме насочваше през тълпата. Бях се концентрирала към земята и към хората пред мен, но Бишъп проговори в ухото ми.
— Виж, кексче. Ето това искаш да изживееш.
Погледнах нагоре, когато той ме завъртя в кръг в сърцето на Бърбън Стрийт. Попивах всеки звук, миризма и гледка, скътвайки ги в паметта си, за да си спомням за това някой ден. Бишъп посочи нагоре и аз последвах ръката му, за да видя жена в лилава, зелена и златна туту поличка да стои на балкона над нас, а златният й сутиен едва покриваше огромния й бюст. Тя хвърляше гердани във всички посоки.
— Ето от къде ще си вземеш гердана.
— Как…
Но трябваше да знам, че Бишъп има план. Той хвана двете ми ръце и ги вдигна във въздуха, след което изсвири толкова силно, че ушите ми писнаха. Това привлече вниманието на жената, разкарваща се по балкона с ръце пълни с гердани, които се клатеха напред-назад.