— Познаваш ли я? — извиках аз.
— Не.
Но това нямаше значение, защото тя метна ръка пълна с гердани в нашата посока, а аз се повдигнах на пръсти, за да уловя два гердана прилитащи над мен.
Бишъп улови още четири и ме обърна към себе си, както си стояхме на средата на улицата, за да сложи всеки един от герданите на врата ми. Докато поставяше всеки, той целуваше бузите ми, носа, челото и най-накрая устните ми.
Обвих ръце около тила му и го дръпнах за по-дълбока целувка.
Викове и дюдюкане се надигна около нас. Всяко едно от сетивата ми бе насочено към Бишъп и към всичко, което ме караше да изпитвам.
Това е да живееш.
Когато най-после го пуснах, той целуна още веднъж челото ми и ме завъртя.
— Виждаш ли онзи ъгъл? Тръгваме на там, а после завиваме на ляво. Следваща спирка, Пат О'Брайън.
БИШЪП МЕ НАСОЧИ КЪМ ИЗВЕСТНАТА червена сграда на Пат О'Брайън, и щом минахме през тълпата, както очаквах опашката бе чак до ъгъла.
Не спряхме и дори не опитахме да намерим края на опашката обаче. Бишъп ни отведе направо входната врата, където охраната проверяваше личните карти. Вълнението от това, че хванах герданите започна да спада, като се разтревожих, дали въобще ще успеем да влезем. Не че не можехме да го направим друг път, но имаше някакво допълнително вълнение в това да го направим точно в този толкова специален ден от годината за града. Спряхме пред огромния охранител, който тъкмо връщаше личната карта на една жена. Намръщеното му изражение изчезна щом видя Бишъп.
— Хей, човече. Никога не съм очаквал да те видя тук по време на шибания Марди Гра. Какво, по дяволите, търсиш тук?
Бишъп вдигна ръка и я обви около мен.
— Момичето ми иска да опита прочутия «Ураган» на Пат по време на Марди Гра. Нямаше как да й откажа.
Сега охранителят насочи вниманието си към мен.
— Здрасти, момиче на Бишъп. Явно не си от тук.
Тъкмо мислех, че вече не се отличавам като турист, когато той продължи.
— Ако беше от тук, дори нямаше да опиташ. Точно сега, мъжът ти прави страхотна жертва, вкарвайки те днес в този зоопарк. Весело изкарване. — Той отпусна ръце и ни кимна да влизаме, а Бишъп ме бутна пред себе си и минахме по тъмния коридор.
Изпълни ме облекчение, че не поиска личната ми карта. С Бишъп, плътно до мен, не мисля, че можех да обясня, защо името ми на картата не съвпада с това, което му казах. Леденото пробождане на вината премина през тялото ми, но аз изтласках настрани чувството. Тази вечер нямаше да се тревожа за това. Освен това, не е като да съм излъгала коя съм. Щеше да бъде различно, ако бях казала името на личната си карта, или поне така се опитвах да се убедя.
Когато минахме през входа към вътрешния двор, разбрах защо барът на Пат О'Брайън е толкова известна туристическа дестинация. Вътрешният двор бе напълно в стила на Ню Орлиънс, или поне от това, което виждах въпреки тълпата. Нямаше никаква надежда да си вземем маса, но Бишъп привлече вниманието на един минаващ на близо сервитьор.
— Два «Урагана».
— Разбира се. Веднага идват.
Бишъп ме заведе до фонтана в средата и седна на ръба му, дръпвайки ме в скута си. Полата ми се разстели върху нас, покривайки горната част на краката ми, но отзад се изплъзна.
Така, че голото ми дупе се настани директно върху твърдите бедра на Бишъп, като ни делеше единствено материята на дънките му. А той бе напълно наясно с това, тъй като ръката му се мушна под полата ми и започна да пълзи около голото ми бедро.
Обещанието му от по-рано накара кожата ми да настръхне.
— Мислиш ли, че можеш да бъдеш тиха, кексче? — Тонът му бе смесица от игривост и прелъстителност.
Кимнах, чудейки се колко бързо сервитьорът ще се върне с питиетата ни и каква задъхана, останала без сили каша ще съм тогава.
— Добро момиче. Ще се чувстваш ли добре, ако ти кажа, че не сме единствените, които в момента правят това? Виждам поне две двойки, които са много по-очевидни от нас.
— Къде? — започнах да оглеждам двора.
— Жената с черно-червената рокля на три часа.
Единствената причина да знам, че три часа значи от дясно на мен, е че бях прекарала много безсънни нощи, гледайки «Военни престъпления», когато не можех да си намеря нищо за четене. Кой да знае, че може да ми се окаже полезно.
Погледнах в посоката, която ми каза той, и открих жената с червено-черната рокля и, о, Боже мой, можех да видя как полата й се повдига, докато ръката на мъжа се плъзга под нея.