Но какво щях правя с това?
Вкопчи се в него и се понеси на тази вълна, извличайки всичко, което можеш. Приеми възможността и просто живей — заяви един смел глас вътре в мен.
Водена от хубаво настроение и хубав алкохол, аз реших, че ще направя точно това.
Когато забавихме ход пред сграда, която не бях виждала никога преди, и Бишъп ме дръпна към износената дървена врата, обонянието ми долови невероятния аромат на кейджунска кухня.
Хостесата на прага направо грейна щом видя Бишъп.
— Хей, Биш. Чудих се защо не идваш да ме видиш отново.
Тонът й бе повече от флиртуващ, граничещ с фамилиарничене. Задраскайте това… за да бъда наистина точна, трябва да кажа, че тя буквално го скъсваше от чукане само с поглед.
Разбира се, защото бях жена и човек, и се чувствах толкова затоплена и омекнала заради мъжа, който току-що ми бе дал най-запомнящия ми се оргазъм, трябваше да направя пълна ретроспекция на това, което виждах пред себе си.
Косата й сигурно бе боядисана, защото нямаше начин този червен цвят да е истински, и лилавите й очи бяха толкова светли, че трябваше да са фалшиви, и защо, ако слагаш цветни контактни лещи, ще ги избереш такива, които хич не си отиват на косата ти? Тя беше закръглена на всички правилни места, а бюстът й се виждаше от километър с това ниско изрязано V-образно деколте. И, Боже мой, определено не носеше сутиен, защото, кълна се, можех да видя как над ръба на блузата се подават ареолите на зърната й.
Нима Бишъп си пада по това? Ареоли на показ и цици неподвластни на гравитацията? Защото бе очевидно, че аз нямах нито едно от тези неща. И след това си напомних, най-важното нещо: Той бе с мен. Не с нея.
— Хей, Джулс. Искаме маса за двама.
Едва когато Бишъп вдигна ръка, обгръщайки раменете ми, Джулс забеляза съществуването ми.
Огромната й усмивка премина в гримаса от типа «Ще продължа да се усмихвам, дори ако това ме убие».
— О, не видях, че не си сам. Разбира се, предполагам, че това значи, че не искаш редовното си място на бара. — Тя ми метна подозрителен поглед и изглежда ме отписа.
Наистина ли? Мамка му! Изглеждах страхотно. Роклята ми бе прелестна, гримът ми не крещеше «Преровила съм щанда с мостри на MAC и съм изпробвала абсолютно всичко, което имат, включително и двадесет различни модела изкуствени мигли», както е направила Джулс, но дори и да се опитах да изглеждам евтина, не знаех дали бих могла да го постигна.
Добре, можеше да се държа малко гадно, но кой не би го направил, ако се сблъска с нещо такова? Какво се случи с «Клуба на сестринството»?
— Не, искаме маса в ъгъла, далеч от тълпата.
Погледът й се върна отново към мен и този път ме огледа бавно и дълго.
— Това не е обикновеният ти стил, Биш.
Не знаех дали говореше за мен или за масата, но имах чувството, че е и за двете.
— Промените са добри за душата — гласеше отговорът на Бишъш, докато ме придърпваше по-близо до себе си.
В мен се надигна топлина, която не бе предизвиквана от алкохола, но опитах да не се надявам на думите му. Тази промяна за него можеше да е само временна. Обаче от това, което научих досега, каквото и да се случваше между нас, не беше никак нормално за него и трябва да значи нещо.
Хостесата грабна два броя прибори от една кофичка и се обърна.
— Заповядайте насам. Имам идеалната маса за вас.
Тя ни отведе в самия край на ресторанта, точно до вратата, от която непрестанно влизаха и излизаха сервитьори от кухнята. Масата дори не изглеждаше така, сякаш обикновено се използва за настаняване на клиенти. И от начина, по който тялото на Бишъп се стегна зад мен, можех да кажа, че и той го е забелязал.
— Ето тук…
— Тази няма да ни свърши работа.
Тя се обърна, а изражението й бе самата невинност.
— Какво имаш предвид? Това е най-уединената…
Бишъп хвана ръката ми и ме задърпа към предната част на ресторанта, и за миг реших, че ще ме изведе навън през вратата. Но той не го направи. Вместо това, спря до маса в ъгъла, която още не бе почистена.
— Ще вземем тази. Ще оценя, ако изпратиш някой да я почисти. — Той издърпа стола ми, помагайки ми да се настаня, преди да погледне Джулс.
— Ти не ходиш на срещи. Така ми каза. Извинявай, ако съм леко шокирана.
Все още застанал зад мен, след като избута стола ми напред, ръцете на Бишъп се отпуснаха на раменете ми и ме стиснаха нежно.
— Тогава не го правех. Но понякога на един мъж му се налага да се промени, за да преследва онова, което желае.
Още една гореща вълна ме изпълни, заедно с осъзнаването. Нямаше значение, че Джулс е по-слаба от мен, че имаше повече умения в гримирането или по-големи цици с повдигаща система… аз бях тази, заради която Бишъп се променяше. Бях му достатъчна и това бе всичко, което имаше значение.