В пълно мълчание Джулс събра чиниите в ръце и промърмори извинението си, преди да се оттегли.
Бишъп взе менюто от стойката и се настани пред мен.
— Тук можеш да намериш омар във всякакъв вид.
— Ще се преструваме ли, че това не се случи? — Ако не бях събрала течен кураж от «Урагана», може би нямаше да кажа нищо.
Той вдигна поглед от менюто към мен.
— Няма много за казване. Искам да бъда с теб. С никоя друга. Край на историята. Не ми дреме какво мисли Джулс, или който и да е било друг. Няма да им позволя да ми попречат да направя тази вечер идеалната за теб.
Искам да бъда с теб. Вече и сама го бях осъзнала, но да чуя, че Бишъп го казва, беше коренно различно.
— Благодаря ти.
— Не е нужно да ми благодариш. Тази вечер е най-хубавата вечер, която съм имал през живота си. Ти ме караш да виждам по различен начин всичко, което в миналото съм подминавал безброй пъти. Все едно виждам всичко през твоите очи и така светът е много по-светъл. Ти ме правиш щастлив, Ейдън.
Това беше най-страхотният комплимент, който някой ми бе правил. Прост. Искрен. С толкова много значение зад себе си.
— И ти ме правиш щастлива. Не мога да си представя колко различна щеше да е цялата изминала седмица, ако не те бях срещнала.
— Дори не искам да си помислям за теб сама, там навън. Това е достатъчно да ми донесе кошмари, а аз обикновено съм яко копеле.
— Щях да оцелея. Просто нямаше да имам възможността да преживея всичко това.
— Остани с мен и мога да ти гарантирам още куп преживявания, които никога няма да забравиш.
Усмивката ми стана по-широка, когато сервитьорът пристъпи до масата ни и ни поздрави, преди да попита искаме ли нещо за пиене.
— Още един «Ураган»? — попита Бишъп, повдигайки вежди.
— Защо не? — Чувствах се смела и жива, все едно нищо не може да ме сломи.
Бишъп си поръча бърбън и ми позволи да опитам от питието, когато сервитьорът го поднесе на масата. Не му станах фен и го отмих с «Урагана» си.
Вторият коктейл ме удари малко по-силно и се смеех с глас, докато Бишъп ми разказваше истории за това какви татуировки му се е налагало да прикрива. От имена на бивши, през сватбени дати, венчални халки, пениси и вагини до неща, които дори не могат да бъдат идентифицирани.
— Не се ли изморяваш да покриваш грешките на другите? — попитах аз.
Той поклати глава и се замисли за миг, преди да отговори.
— Не гледам на тях като грешки. А като ново начало. Втори шанс. Защо трябва да бъдем приковани за нещо, което не искаме и което може да бъде поправено?
Думите му удариха направо в целта. Ново начало. Втори шанс. Не беше ли точно това, което исках и аз? Не просто преживяване или приключение? Нещо постоянно. Като татуировка.
Изведнъж осъзнах, че Бишъп може да крие име на бивша приятелка под татуировките си. Дали има втори шанс или ново начало на кожата си?
— Ти прикривал ли си татуировка по себе си?
Бишъп кимна, а аз затаих дъх, чакайки отговора му.
— Абсолютно. Кой мислиш беше човека с татуировката, която не можах да идентифицирам?
Примигнах от вълната облекчение, която ме заля.
— Какво имаш предвид с това, че не си могъл да я идентифицираш? Как си си направил татуировка, която не си знаел каква е?
Бишъп сви рамене.
— Бях млад, глупав и ми я направи приятел. Хич не го биваше и никога не трябваше да му позволя да ме доближи с машина за татуиране в ръка. Наложи се чичо ми да я покрие.
— Чичо ти?
Стойката на Бишъп се напрегна и настроението му видимо се понижи.
— Да, той е този, който ме научи на занаята. Той ме отгледа и повечето ми време минаваше в студиото за татуировки. Той е причината да правя това.
— И Дилайла ли се научи така? — част от мен искаше да оставя темата, защото беше очевидно, че Бишъп се чувства неудобно, но не бях сигурна, дали щях да имам друга възможност да го попитам.
Той поклати глава.
— Не. Родителите ни загинаха в автомобилна катастрофа и нямаха завещание. Сестрата на майка ни не искаше да вземе и двама ни, затова взе само Дилайла, а братът на татко взе мен. Той вече имаше свое дете и се бореше да поддържа бизнеса си, затова не можеше да си позволи да храни още две гърла. Дори само още едно беше изпитание. Истината е, че според мен Дилайла стана артист, само за да вбеси праволинейната ни леля.
Сърцето ми се сви, мислейки си колко ли е ужасно да изгубиш цялото си семейство само за един миг.
— Сигурна съм, че е било тежко, особено като са те разделили и от сестра ти.