Чух вратата да се отваря и казах.
— Запали осветлението вътре. — Не можех да разбера кой е в алеята, а след миг чух стъпки на някой, който бягаше към улицата. Когато светлината от студиото освети малката тъмна част от алеята забелязах мъж с качулка да минава покрай ъгъла.
Влязох вътре.
— Качи се горе. Сега идвам.
— След него ли отиваш? — попита тихо Ейдън.
— Просто искам да проверя всичко наред ли е, ще взема фенер от стаята за почивка и ще огледам. Веднага се връщам. Обещавам.
С леко несигурно кимване, Ейдън отвори вратата към апартамента ми и се заизкачва по стълбището, а аз отидох в стаята за почивка, за да взема фенера. Първо го насочих към лампата, която Кон беше сложил зад сградата, за по-голяма сигурност. Вместо да минава през вътрешната страна на сградата, кабелът бе отвън. Осветих на долу и проверих кабела. Прерязан.
Заключих вратата преди да вляза по-навътре в алеята. Ако някой ме нападнеше, нямаше начин да му позволя да се добере до Ейдън.
Първият шум, който чух, бе от боклукчийските контейнери в другия край на алеята. Оглеждайки периметъра, намерих три фаса от цигари хвърлени на едно и също място. Някой е наблюдавал тук. Чакал е.
Гняв и уплаха се надигнаха в мен.
Дали миналото ми ме е застигнало? Дали най-после са решили да ме отстранят? Мамка му.
Знаех, че пръв трябва да ги отстраня, но това бе като онова чудовище, на което отсечеш ли една глава на нейно място се появяваха нови три. Как се казваше онова нещо от Херкулес? Хидра?
Но ако не бяха те, кой можеше да е? Въпросът се блъскаше в ума ми, докато се връщах обратно вътре. Майната му на задника, който се опитваше да прецака нощта ни. Нямаше да му позволя да постигне нищо.
Бях дал обещания на Ейдън и смятах да ги изпълня.
БИ ТРЯБВАЛО ДА ОТКАЧАМ. Би трябвало да съм ужасена. Но адреналинът, който туптеше във вените ми, имаше съвсем различен източник. Когато Бишъп се качи по стълбите, бях готова за него.
— Искам повече. Тази вечер. Искам всичко, което ми обеща, и няма да позволя на който и да било да ни го отнеме. — Не бях сигурна дали някога съм изричала смели думи, в които да има толкова много истина.
Безизразното му изражение се промени на мига.
— Мамка му, радвам се, че го казваш. Защото умирам за теб, кексче. — Бишъп приближи към мен и ме вдигна на ръце. — Майната му на целия свят. Не ми дреме дали всичко ще се срине до земята. Имам нужда да бъда в теб.
Устните му премазаха моите, а аз обвих крака около кръста му. Той ме отнесе до спалнята и ме положи на леглото. Въпреки че бях получила оргазъм в средата на двора в бара на Пат О'Брайън, сега бях влажна и готова за още.
Преди инцидента с онази кучка, хостесата, се измъчвах с видения как Бишъп ме завлича в дамската тоалетна и ме взима срещу стената. Умствено си отбелязах да добавя и това към списъка си по-късно.
Изглежда този мъж притежаваше таланта да отметва точки от списъка ми.
Когато той се отдръпна, погледът ми се насочи към издутината под ципа му. Вече знаех какво се крие там, но това не значеше, че не се вълнувах отново да го хвана в ръце.
Но Бишъп имаше друг план. Той отметна полата над главата ми и зарови ръка между бедрата ми.
— Мамка му, мила. Искам да те почувствам как свършваш на езика ми. Ще изям това красиво котенце за десерт и ще те накарам да крещиш.
Бедрата ми се надигнаха към него, изпращайки му съобщение без думи, че го исках толкова силно, колкото и той.
— Моля те!
Бишъп прокара ръка по женствеността ми.
— Ако сега носеше бикини, щях да ги разкъсам, точно както направи онзи мъж при Пат О'Брайън. Но ти си толкова порочно момиче, че сега нямам тази възможност.
Той притисна пръсти към чувствителната ми кожа.
— Знаеш ли колко адски секси беше да вървя с теб по улицата и да знам, че ако бръкна под полата ти ще открия само гола кожа? Знаеш ли колко пъти трябваше да се разубеждавам, че не е добра идея да те дръпна в най-близката алея и да разбера точно колко тясно ще бъде на члена ми, щом го заровя в стегнатото ти котенце?
— Искам го. Искам всичко.
Устните му се извиха в усмивка.
— Искаш да бъдеш лошо момиче, нали? Моето порочно момиче? Само ако знаеше всички неща, които искам да правя с теб.
Понечих да отговоря, но каквито и думи да исках да изрека се изпариха, когато Бишъп отмести ръката си и се наведе между бедрата ми. Езикът му ме облиза от горе до долу, преди да се насочи навътре. Той простена срещу мен, все едно наистина се наслаждава да ближе и вкусва любимия си десерт.
Чувството бе така упадъчно, докато топлината се разпространяваше по цялото ми тяло.