— Толкова адски сладка. — Той вдигна ръка и плъзна два пръста в мен, възпламенявайки всички онези нерви, които се бяха успокоили след последния оргазъм. Сега бяха готови за още. Аз бях готова за още.
И той ми даде още.
Свивайки пръсти, той улучи най-правилното местенце, точно когато устните му се обвиха около клитора ми и оргазмът ме заля като цунами. Стиснах чаршафа на леглото с две ръце, докато се гърчих срещу лицето му, безсрамна, докато приемах удоволствието, което ми доставяше. Не се чувствах неопитна с Бишъп. Чувствах се невероятно. Желана. Необуздана.
Беше великолепно.
Той отдръпна пръсти, влажни от соковете ми, и бавно ги прокара по част от мен, която никога не бях очаквала да докосне.
Цялото ми тяло подскочи, но не от страх, а от изненада и от чувствеността, която се изсипа върху мен.
— Никога не си си играла със сладкото си задниче, нали, кексче? Никой не си е играл с него, за да те накара да свършиш само заради мисълта колко порочна, лоша, покварена ще се чувстваш, ако някой го докосне?
Аз поклатих глава.
— Сладко малко девствено задниче — погледът му потъмня. — Адски секси е да знам, че аз съм единственият мъж, който някога го е докосвал.
Той сведе устни обратно към женствеността ми и продължи да дразни клитора ми, докато аз крещях и се притисках към пръста му, който не бе помръднал от мястото, което галеше. Притиснах се по-силно надолу и той проникна между стегнатия пръстен от мускули, карайки ме да замръзна на място.
Вълна от усещания премина през мен. О, Боже мой. Пръстът му беше в дупето ми. Дори не знаех как да го асимилирам, но на Бишъп никак не му беше трудно.
— Някой ден ще можеш да поемеш члена ми тук, но първо искам да изпълня това твое малко стегнато котенце.
Порочните му думи ме изпратиха през ръба към нов оргазъм, този път тъмен и по-прекрасен от предишния.
Когато Бишъп се изправи над мен, разкъса със зъби опаковката на един презерватив.
— Мамка му, подгизнала си. Не мога да чакам повече да те имам.
Всичко в тялото ми се чувстваше така, сякаш се движи по-бързо, дори кръвта, която туптеше във вените ми.
— Да.
Той си сложи презерватива и разтвори по-широко бедрата ми.
— Искам да действам бавно, но ти ме убиваш, кексче. Мамка му, убиваш ме.
— Не искам бавно. Желая те. Сега! Веднага! Не ме карай да чакам!
Погледът му ме изгаряше, когато намести члена си пред входа ми и се притисна напред.
— Толкова адски тясна, толкова адски влажна. Ще изцедиш този оргазъм направо от тялото ми. Няма да имам шанс да го задържа.
Той започна да си проправя път в мен милиметър по милиметър, а зърната ми се втвърдиха, когато ме изпълни. Различни усещания, не точно болка, но не точно и удоволствие, преминаха през тялото ми, докато палецът му не се притисна към клитора ми. И тогава изкрещях.
Изкрещях.
Всичко след това беше като в мъгла. Аз се стегнах срещу члена му, когато започна да се движи в мен и да ръмжи.
Оргазмът ме връхлетя толкова силно и толкова бързо, че дори не можах да задържа очите си отворени. Тласък след тласък, аз се гърчех под него, молейки го да не спира.
Беше невероятно. Беше всичко.
Когато викът на Бишъп огласи стаята и той се отпусна над мен, опирайки се на ръцете си, знаех, че съм преебана. И не просто буквално, а по всички възможни начини.
Той ми даде всичко, което желаех. И сега нямах никаква идея какво да правя след това.
ТОВА БЕ ЧАСТТА, КОЯТО НИКОГА НЕ БЯХ ХАРЕСВАЛ. Частта, в която ставах от жената и се чувствах като поредния празен шибаняк. Но с Ейдън всичко бе различно. Не исках никога да се отдръпна от нея. Исках да остана заровен в тялото й, колкото е възможно по-дълго.
Бях се опрял на ръце, балансирайки тежестта си, защото не исках да я смачкам. Сърцето й блъскаше срещу гърдите ми, толкова силно, колкото туптеше и моето срещу нейните гърди.
Обаче преебах плана си. Знаех, че тя няма голям опит и вместо да карам бавно аз загърбих всичко и се нахвърлих върху нея.
Исусе, казах й, че искам да чукам задничето й.
Не ме разбирайте погрешно, наистина исках да чукам задничето й. Кой мъж с всичкия си не би искал? Но тя не бе като никоя друга жена, която бях срещал, и трябваше да съм внимателен с нея, за да не я изплаша.
Изпод мен, Ейдън се понамести, и знаех, че трябва да се отдръпна, без значение дали го исках или не. Претърколих се по гръб до нея и все още единственият шум в стаята бяха блъскащите ни сърца и неравното ни дишане.
— Уау — изрече дрезгаво Ейдън, докато си поемаше дълбоко дъх.
Усмивка разтегна устните ми.