— Покажи ни циците си! — зловещите призиви идваха от всички страни, а във въздуха се хвърляха маниста, все едно бяха конфети. В списъка ми също имаше точка, да хвана един от герданите на Бърбън Стрийт… без да си показвам циците… но преди да реша дали на Канал Стрийт има същата традиция, някакво тяло се блъсна в мен, хващайки ме неподготвена. Залитнах настрани и се блъснах в една жена обута в ботуши от змийска кожа стигащи до средата на бедрата й.
— Уоу, внимавай!
Опитах да се извиня, но тя вдигна лакът, удари ме в ребрата и аз продължих да се свличам към земята.
Стиснах здраво куфара си и като протегнах другата си ръка напред, за да спра падането, дланта ми се притисна към нечия плът. Погледът ми се стрелна към ръката ми и на мига я издърпах далеч.
О, Боже, мой, не може да е истина.
Пенис, боядисан в златисто. Свързан към мъж, който бе напълно гол, като се изключи златистата, лилавата и зелената боя, с която бе покрил мекото си тяло.
— Хванах те, скъпа — заваляните думи бяха придружени от две ръце, които ме сграбчиха и ме изправиха на крака.
Гол боядисан мъж ме докосна. Йююю.
Защо поне не можеше да е секси? Сериозно, чак толкова ли искам?
Прекратявай мисията. Прекратявай.
Държейки куфара си, аз започнах да си пробивам път през тълпата, докато не успях да намеря пролука в хаоса, представляваща входа към алея, и отново се озовах зад хората, блокиращи гледката ми към парада. Гадост. Фокусирайки се върху това да открия друго място, от което да ми се отвори по-добра гледка, не видях мъжа, който се пресегна и хвана задната част на розово-бялото ми поло.
— Хей! Нямаш никакви гердани — той ме дръпна назад, преди грамаден мъж, с кожен елек без нищо под него, да ме притисне към косматите си гърди.
— Мога да поправя това за нея — обади се мъж с почти същия елек, стоящ до него.
— Не искам никакви гердани. Ще съм благодарна, ако си махнете ръцете от мен — задърпах се, опитвайки да се откъсна от хватката им, но друг мъж ме хвана за ръката, а бирата му се разплиска между нас, поливайки блузата ми.
— Хей, имаш ли къде да останеш, момиче? Има място за теб в леглото ми. — Косматите гърди ме пусна и стисна слабините се.
Заотстъпвах назад, влачейки куфара си, когато другият мъж се насочи към мен. Отворих уста да изпищя, но иззад мен от тълпата се чу дълбок глас.
— Закъсняваш за часа си. Не обичам да чакам.
Вниманието на мъжете се откъсна от мен и се насочи към източника на гласа.
Какво, по дяволите? Какъв час?
Гласът се приближи.
— От адски дълго време не съм пречуквал никой, но ако не си свалите ръцете от нея ще се радвам да променя това.
На мига мъжете отстъпиха от мен, а по гръбнака ми пропълзя страх.
— Съжаляваме, човече. Помислихме, че е някоя друга.
— Разкарайте се. Ако ви видя наоколо, задници такива, ще се окажете с лицето надолу, плавайки по Мисисипи. — Горещина опари гърба ми и един нисък глас избоботи в ухото ми. — Ела, кексче, да вървим.
Погледът ми се насочи към мъжете, които с вдигнати ръце се оттегляха назад, препъвайки се.
Не исках да се обръщам. Ако те се бояха от гласа зад мен, колко по-страшно щеше да е тялото?
Обаче той ги прогони, твърдейки, че имам някаква уговорка с него. За какво беше това? Вълната от горещина изчезна зад мен и аз намерих куража да се обърна.
Синьо-червеният неонов надпис, закачен към тухлената сграда от дясно на мен, гласеше «ВУДУ ИНК».
Студио за татуировки?
На мига вниманието ми се насочи към гърба на мъжа, който влезе през вратата.
Час за татуировка?
Хората избягаха от моя спасител, все едно той бе мощна сила, сам по себе си.
Кестеняво-златистата му коса бе вързана на мъжки кок, широките му рамене разтягаха докрай черната тениска, с логото на студиото на гърба, а татуировки покриваха всяка видима част от кожата му.
Той беше мъж планина, татуиран гигант.
Мъж планина и татуиран гигант, който ме спаси да не бъда нападната от пияни, нахални мъже. Мястото, което бе оставил, като пътечка измежду хората в тълпата, щеше да изчезне всеки момент, затова реших да се вслушам в инстинкта си.
И го последвах.
ТОВА Е ЛОША ИДЕЯ. НЕ, не лоша, УЖАСНА идея.
Измами от всякаква форма, размер и обем се надигаха за живот в ума ми, докато ръката ми натискаше дръжката. Аз нямам татуировка, и дори повече, никога не бях мислила да си направя. Момиче като мен, което гледа живота отдалеч, няма място в студио като това.