Сега вече се ядосвах.
— Разбира се, че не го забелязвам. Защото всичко, което виждам си ти! — изкрещях му аз, също сложила ръце на кръста си.
Лицето на Бишъп се отпусна, а също и стойката му. Той пресече малкото разстояние между нас и обхвана лицето ми с ръце.
— Знам, кексче. И съм най-големият късметлия на шибаната планета заради това. Просто не искам да ти се случи нещо. Няма да го понеса.
— Нищо няма да ми се случи. Там има охрана, а и дори да нямаше, не съм напълно беззащитна.
През последните седмици дори вървях няколко пъти сама до дома. Без значение, че нито веднъж от онези пъти навън не бе тъмно. Когато работех до късно, чаках Бишъп и това бе просто разумно, уверявах се аз.
Нещо приличащо на ръмжене се изтръгна от Бишъп.
— Охраната в казиното не са твои приятели. Те имат една-единствена задача… да защитават интересите на казиното на всяка цена. Това е.
— Е, ще отметна това от проклетия си списък и ако не дойдеш с мен, какъв друг избор имам?
— И за къде си се разбързала толкова много, Ейдън?
Стиснах очи. Това бе въпросът, който продължавах да отбягвам, и Бишъп бе напълно на ясно, че няма да му отговоря.
— Мислех, че сме решили да не говорим за това.
— Както не ми каза и истинската причина да избягаш от хотела? Някога ще трябва да говориш с мен за това, освен ако не планираш просто да си тръгнеш, без да ми кажеш нито дума.
Исках да му кажа всичко. Всеки ден, премълчавайки истината — това ме прояждаше. Не можех да продължавам така. Беше време да му кажа всичко.
Той пусна лицето ми и зарови пръсти в косата си, след това се обърна настрани.
— Разбира се, трябва да си толкова упорита. Защо да се влюбя в жена, от която с лекота мога да получа отговор?
Всички в стаята сякаш застина, освен сърцето ми, което блъскаше оглушително.
— Влюбваш се в мен? — Гласът ми трепереше леко.
Бишъп се обърна към мен. Косата му бе разрошена, а погледът напрегнат.
— Как бих могъл да не се влюбвам в теб? Ти си… всичко.
Сърцето ми подскочи при думите му, а гърдите ми се изпълниха с топлина.
Ти си всичко.
Очите му го казваха. Той наистина го мислеше.
— И ти си всичко за мен.
Ръцете му ме прегърнаха, притискайки ме към гърдите му, преди да ме вдигне от пода.
Аз се вкопчих в него, потапяйки се в топлината, в аромата, във всичко, което представляваше той. Дори с 4,2 милиона мъже в Ню Йорк знаех, че никога няма да намеря някой като Бишъп. Той бе единственият.
И не мога да го задържа.
Не. Отказвах да допусна това. Нямаше да позволя да ни разделят, нямаше да позволя да си тръгна от него. Щях да намеря начин. Трябваше да има начин.
Когато той отпусна прегръдката си и ме остави обратно на пода, решителността премина през мен. Щях да измисля начин.
— Нека да те нахраним и да се подготвим за работа.
Вдигнах се на пръсти и го целунах по челюстта.
— Добре.
ПОИЗПРАВИХ СЕ НА СТОЛА си и разтегнах гръбнак, докато клиентът ми се понаместваше. От скованите му движения, реших, че една почивка ще се отрази добре и на двама ни.
— Искаш ли малко почивка, преди да продължим?
Той светна от предложението ми.
— Да, човече. Ще е супер. Имам нужда от цигара и кафе. Мислиш ли, че ще можем да довършим тази вечер?
— Можем, ако искаш да го пришпорваме. След теб нямам никой.
— Просто искам да приключа. Без да се обиждаш, жена ми може да ме убие, ако се наложи да се върна отново.
Оставих пистолета за татуиране.
— Няма проблем, човече. Отивам в заведението до нас за кафе. Искаш ли едно?
— Да, черно. Не някое от онези фру-фру простотии.
— Супер. След няколко минути се връщам.
Изправих се, сваляйки ръкавиците си, и се протегнах, докато клиентът излезе през входната врата, за да изпуши една цигара, с телефон в ръка. Вратата се отвори още веднъж и Кон влезе вътре. Но въобще не изглеждаше като шефа ми, който бях свикнал да виждам. Вместо това се бе барнал в черен костюм с вратовръзка, а косата му бе пригладена назад.
— Да не си бил отвлечен от мъжете в онези шибани реклами за мъжко облекло? — попитах. — Харесваш ли начина, по който изглеждаш?
— Мамка му, затваряй си устата. Работиш за мен, тъпанар. Мога да те уволня за това.
— Вярно? И от къде ще намериш някой, който няма тотално да преебе репутацията на салона ти?
— Млъквай. Идвам да прибера банковия депозит, който забравих вчера. Ще ходя с Ванеса на събитие за събиране на средства и тя ще ми нарита задника, ако закъснея, затова не се ебавай с мен.