— Това сигурно е таксито. Трябва да вървя.
— Забавлявай се, Ейдън. Не прави нищо, което аз не бих направила.
Зачудих се какво ли точно според нея не бива да правя, но реших да не се замислям прекалено над този въпрос. Хариет изглежда бе правила много неща в живота си и дори не можех да си представя какво не би направила.
Когато таксито спря пред казиното, аз платих на шофьора и слязох. Отвън висеше огромен плакат оповестяващ благотворителната проява за вечерта: «ЕДИНСТВЕНАТА НОЩ, В КОЯТО МОЖЕ ДА ЗАГУБИТЕ И ВСЕ ОЩЕ ДА СЕ ЧУВСТВАТЕ КАТО ПОБЕДИТЕЛ».
Това беше невероятно щедра ситуация и бях удивена, че някое казино би се съгласило да дари приходите си. Мисля, че това говореше много за убедителността на каузата и за тези, които ще спечелят от нея.
Правейки бавни крачки, аз внимавах роклята ми да не се надигне заради бриза, който се носеше от реката. Не исках да имам момента на Мерилин Монро и да «блесна» през цяла тълпа вероятни дарители.
На вратата един мъж гледа личната ми карта по-дълго отколкото беше нормално и започнах да се изнервям.
— Забавлявайте се г-це Мадън — каза най-после той, преди да ми върне картата.
Отърсих се от странното чувство, което ме накара да изпитам усмивката му, и се насочих навътре. Просто съм нервна, защото никога не съм използвала фалшива лична карта, казах си на ум.
Етажът бе пълен с машини, които присветваха и издаваха звуци, задно с маси, дилъри и доста клиенти. Още знаци, указващи, че загубите на хората днес ще отидат за дарение висяха от тавана или бяха поставени върху игралните машини. Нямах никакво съмнение, че това щеше да окуражи хората да бръкнат по-дълбоко в джобовете си, защото ще знаят, че губят за добра кауза. Всъщност това си беше направо брилянтна идея.
Имаше знаци упътващи хората и по кой коридор да тръгнат за аукцион, но аз не ги последвах. Насочих се към масите, където да се науча как да играя блекджек.
Тревогата и объркването, които ме изпълваха, когато влязох, сега бяха заменени от вълнение, което бълбукаше в тялото ми. Никога преди не съм била в казино, затова всяка част от това изживяване беше нова и различна. Можех да разбера защо хората биваха привлечени от светлините и звуците на игралните машини. Те изглеждаха толкова забавни и интересни. Замислих се за моите петдесет долара и дали не мога да спра…
Не. Отивах на главното събитие. Имах си цел.
Мъже в смокинги и жени във вечерни рокли обикаляха из голямата зала, смесвайки се с малки дами със сини коси и хора с дънки. Забелязах Кон и брат му Лорд, на една маса в другия край, срещу игралните машини, но не се насочих към тях.
Не бях писала на Бишъп, за да му кажа за решението си, макар да знаех, че ще ми опява за това. Последното нещо, което исках, бе да изпрати приятелите си да се правят на бавачки. Имах достатъчно бавачки в живота си. Докато вървях към масите, бях изпълнена с вина, защото знаех, че Бишъп ще се чуди какво бях решила. Освен ако не се е отнесъл толкова в татуировката, че не е забелязал кое време е…
Това бе невъзможно, знаех го. Спрях до една машина и започнах да ровя в чантата си за телефона.
— Помня те.
Дълбокият, гърлен глас дойде иззад мен, стряскайки ме толкова много, че изсипах чантичката си. Вдигнах поглед, срещайки познатото лице на мъжа със смокинг зад мен, и двамата се наведохме да съберем червилото ми, рестото от таксито, личната ми карта, малкото пари, които носех, ключовете ми и останалите неща от чантата ми.
— Извинявай. Мамка му. Не исках да те плаша.
Събрах обратно всичко в чантата си.
— Няма проблем. Просто ме изненада, това е.
— Жена ми никога няма да спре да ме юрка, ако разбере, че съм те стреснал само като те поздравих. Всъщност, вероятно ще каже нещо, което ще ме принуди да я изнеса от тук ритаща и дращеща. Затова не се тревожи да го споменеш пред нея.
— Ъм… добре.
— Лукас Тайтън. Срещнахме се в «Мръсното куче» и отново на партито на Валентина преди Марди Гра.
— Да, спомням си. Радвам се, да те видя отново. — Това беше една учтива лъжа и веднага се зачудих дали е тук по поръка на Бишъп. Или поне докато не попита:
— Бишъп тук с теб ли е?
Всички притеснения, че може да ми е изпратен като бавачка, бяха забравени.
— Но, той работи, но аз… исках да покажа подкрепата си и вероятно да загубя петдесетте долара, които смятам да заложа.
— Каква е играта ти?
— Мисля да пробвам блекджек. След като гледам няколко игри, за да схвана как се играе.
Тайтън ме погледна любопитно.
— Преди никога ли не си играла?