— Не. Никога. Но тази вечер ще го направя.
— Искаш ли да ти разясня как се играе? И аз мисля да изгубя малко пари, иначе онези двамата никога няма да спрат да ми опяват.
Той кимна през тълпата към Кон и Лорд, които поръчваха коктейли от сервитьорите из залата.
— Сигурен ли си, че нямаш нищо по-добро за вършене?
Той погледна обратно към групата.
— Жена ми ме изгони, за да прекара време с момичетата си, затова не мисля, че ще ме потърси скоро.
— Добре тогава, оценявам го.
Лукас Тайтън ме отведе до масата за блекджек и аз огледах за да видя колко е минималният залог. Мисля, че моята идея за залагане и неговата се различаваха коренно. Смокингът му изглежда струваше повече от някоя свястна кола втора употреба.
Пет долара минимален залог.
Щях да се справя. Бях казала, че смятам да похарча само петдесет, затова вероятно той реши да бъде учтив.
— Ще платя няколко ръце, за да мога да те науча как да играеш. Можеш да започнеш сама, когато си готова.
Той посегна към вътрешния си джоб и извади щипка за пари. Отброи сто долара и ги плъзна по масата.
— Сменяме сто — оповести дилърът, а един мъж пристъпи зад него и кимна.
Това дали не бе шефът на залозите? Всичко, което знаех за казината, го бях гледала в холивудските филми.
Дилърът избута купчинка чипове и ги плъзна към Тайтън. И той започна да играе.
Другите двама играчи на масата получиха първи картите си, а Тайтън непрестанно обясняваше какво прави и защо го прави.
Зачудих се дали дилърът ще се подразни, или пък може би шефът му, но никой от тях не каза нито дума. Купчинката на Тайтън нарасна, преди да се стопи и да нарасне отново. След около петнадесет минути се чувствах готова да пробвам. Ръцете ми се изпотиха, като хванах портфейла си, а в мен едновременно се надигна нетърпение и тревога.
Ами ако изгубех парите за пет минути? Мисля, че това реално нямаше значение, стигаше да опитам.
Позволих на една философия да се загнезди в ума ми. Няма значение дали печелиш или губиш, а как играеш играта.
Е, няма как да спечеля, ако въобще не играя, а дойдох точно за това.
— Готова съм — казах и седнах до Тайтън.
Той ми кимна окуражително и аз извадих петдесетте си долара. Имах още двадесет, за да съм сигурна, че има с какво да се прибера у дома, но иначе щях да дам всичко, което имах.
Плъзнах банкнотата по масата и дилърът повтори процедурата както при Тайтън, преди да плъзне чиповете към мен.
Другите двама играчи се изправиха и събраха чиповете си. Очевидно не искаха да играят с пълен новак.
Тайтън видя излизането им и вероятно забеляза срама на лицето ми, защото каза.
— Имаш толкова право да играеш тук, колкото и те. Не се тревожи.
Кимнах и сложих чип за пет долара в кръгчето пред седалката ми, а дилърът започна да ни раздава карти. Тайтън ми даваше съвети по време на първите четири ръце и аз спечелих две и изгубих две.
— Не е зле за начинаещ. Справяш се добре.
Още две раздавания и паднах до тридесет долара, което ме направи малко нервна. Рискувах с две аса и изгубих и двете.
— Или ще се възстановиш, или няма. Умното нещо, което правиш, е, че не залагаш повече отколкото смяташ да загубиш.
— Сега учител по блекджек ли стана?
Чу се женски глас зад нас и двамата се обърнахме.
— Айви, любов моя, помниш ли Ейдън?
— Разбира се. Виждам, че не носиш някоя от моите рокли. — В тона й се долавяше леко разочарование.
— Не бях сигурна какъв ще е дрескода, затова заложих на правилото за малката черна рокля. — Надявах се да не се обиди, но усмивката на лицето й ми каза, че не е сърдита.
Роклята й беше винтидж и обгръщаше перфектно всяка нейна извивка, а аз на мига завидях.
— Добър избор. Следващия път ще ти намеря нещо като това. Ще си отварям очите.
Изиграхме следващата ръка и изгубих още пет долара, докато Тайтън спечели цяла купчина чипове.
— О, добре, печелиш. Мога ли да те заема да отидем при Валентина за аукциона? Има някои неща, които си подхождат с предишните ни покупки, и няма начин да оставя някой да ги вземе вместо нас.
Тайтън се изправи.
— Разбира се. Но знаеш, че и сама може да наддаваш за каквото пожелаеш.
— Ако се наложи да наддавам толкова, колкото да купя кола, имам нужда да си там и да го направиш вместо мен. Иначе ако го направя аз сигурно ще повърна.
— Добре. Идвам. Ейдън, искаш ли да дойдеш с нас?
Погледнах към стопяващата се купчинка с чипове пред мен.
— Мисля да приключа с това и вероятно ще се прибера у дома.
— Мисля, че ще играеш по-дълго отколкото мислиш. Успех. Ние ще сме наоколо ако ти потрябва нещо.
Двойката, прекрасни във вечерните си дрехи, се насочи към залата на аукциона и изиграх още една игра, преди да бъде направена промяна.