— Нов дилър — каза сегашния и отстъпи мястото си на друг мъж. Друг играч седна на масата и ми кимна. Не исках да бъда груба, затова му се усмихнах.
Картите бяха сменени и играта продължи. Но всичко бе коренно различно.
Започнах да печеля. Всеки път. Беше лудост. Започнах да залагам по пет долара на ръка и купчинката ми растеше все повече и повече. Загубих веднъж и мислих, че късметът ми се е изчерпал, но след това спечелих шест поредни пъти. Купчинката ми се умножи неколкократно и ме заля приятно чувство.
Това е забавно.
Приключих със завиването на татуировката и заключих студиото, проверявайки телефона си. Беше почти един часа и не бях чул вест от Ейдън. Бях изгубил представа за времето, докато довършвах татуса, и не бях осъзнал колко е часът, докато не приключих.
Писах й.
Реши ли дали ще си останеш у дома?
Надявах се, че не е. Тази вечер беше идеалната нощ да отметне блекджека от списъка си. Надявах се да не я хване треската и да иска да ходи често там. Не беше нещо, което можехме да правим заедно, защото ако си покажех носа в някое казино, миналото ми щеше да излезе наяве.
Но сега, когато имах нещо за губене, нямаше да рискувам.
Телефонът ми извибрира и вниманието ми бе привлечено към текстовото съобщение. Не беше от Ейдън.
КОН: Момичето ти е заседнало на масите. Майстор на картите ли е?
БИШЪП: Никога през живота си не е играла.
КОН: Нещата не изглеждат наред. Шефът на залозите я гледа отблизо, но не е моя работа да се намесвам.
В мен се надигна неприятно чувство. Мамка му. Какво става, по дяволите?
БИШЪП: Късмет на начинаещия?
КОН: По-скоро късмет на брояча на карти.
Стомахът ми се сви. Мамка му, Ейдън не беше брояч на карти. Няма начин. Грабнах ключовете за мотора си и забързах навън.
Когато паркирах мотора си на паркинга пред казиното, забързах нагоре по стълбите. Погледнах телефона си и видях, че имам две съобщения от Кон. Последното бе от преди две минути.
КОН: Ще се намеся. Шефът на залозите изглежда така, сякаш всеки момент ще повика охраната.
Показах личната си карта на охраната на вратата и се втурнах покрай него. Ако провереше картата ми имаше голям шанс да изскоча в системата.
— Хей, трябва да я видя по-добре — той се изправи и ме последва, но аз не спрях.
Огледах масите, търсейки Ейдън. Щях да я взема и да се изнесем от тук преди охраната да ме настигне.
Върнах съобщението на Кон.
БИШЪП: Тук съм.
Но преди да открия Ейдън, забелязах двама мъже в костюми да приближават масите за блекджек. Русата коса на Кон се отличаваше в тълпата.
Мамка му.
— Тя приключи. Тръгва си. Това е просто късмета на начинаещия — казваше Кон, заставайки между мъжете и Ейдън. Лорд, Тайтън и Саймън също се насочиха към тях.
— Не съм направила нищо. Г-н Тайтън ми показа как се играе и започнах да играя. Този дилър просто ми дава хубави карти.
— Трябва да дойдете с нас, госпожице. Имаме да ви зададем няколко въпроса, както и на сътрудника ви. Имаме нужда от личната ви карта.
— Сътрудник? Нямам сътрудник.
Един от охранителите хвана мъж с бяла блуза и кафяв панталон за ръката.
— Гледахме внимателно и двама ви. Очевидно е, че работите заедно. И двамата трябва да дойдете с нас.
Тя обърна глава и вниманието и изражението й бе шокирано щом ме видя. Не ме беше грижа дали ще се ядоса, защото нямаше начин, да оставя охраната на казиното да заведе момичето ми където и да е.
— Господа, мисля, че правите от мухата слон. Тя никога преди не е играла. Освен това не познава този мъж — това дойде от Тайтън. — Да предполагате друго е направо смехотворно.
Шефът на залозите разпозна Тайтън.
— Г-н Тайтън, оценяваме, това, че се застъпвате за нея, но трябва да се заемем с това лично — на дилъра той каза — Вземи чиповете й.
Дилърът посегна към тях.
— Сериозно? Наистина ли искате да стигнете до там? — намеси се Кон.
— Сама ги спечелих — възрази Ейдън, когато дилърът взе чиповете й.
Още един мъж се присъедини към групата.
— Проблем ли има? Всичко, което искаме, е да сътрудничите. Моля, елате с нас.
— Добре, но не съм направила нищо нередно — Ейдън се изправи и пристъпи към тях, все едно бе готова да ги последва.
Хванах ръката й.
— Няма начин. Тя си тръгва от тук. Задръжте проклетите чипове. Тръгваме си.
— Сър, решението не е ваше.
Ейдън се обърна, за да ме погледне.