Той стисна зъби, а от очите му хвърчаха искри, докато ме гледаше, и всичко бе застинало освен рязкото надигане и спадане на гърдите му.
— Мислиш, че си била добре? Те мислеха, че си шибан брояч на карти, Ейдън, и че работиш с партньор. Знаеш ли какво правят в казината с броячите на карти? Наистина ли мислиш, че искаха да те отведат в някой заден офис, за да си говорите? Те можеха да те убият.
— Това не е шибан филм. Никой нямаше да ми направи нищо. — А на себе си, добавих, особено като им кажа името на баща си. Само някой с желание за смърт би ме пипнал.
— Да, права си. Никой няма да направи нищо, защото, мамка му, няма да го позволя.
Раздразнението надмогна всички други емоции в мен.
— Не е нужно всеки път да ме спасяваш, Бишъп! Как, по дяволите, трябва да се науча да стоя на собствените си два крака и да се спасявам, когато винаги се хвърляш да ме спасяваш ти? Нямам нужда от бавачка. Трябва да науча да се защитавам сама, но като никой в целия ми шибан живот не ми дава тази възможност, как да го постигна?
Бишъп трепна все едно го бях ударила.
— Проклятие, какъв мъж ще бъда, ако не се намеся и не взема нещата в ръце, когато стане напечено? Искаш да стоя настрани и да те оставя да се излагаш на риск? Няма начин, мамка му. Не мога да го направя. Няма да го направя.
— Тогава ще ме задушиш — думите ми паднаха тежко помежду ни.
— Това ли мислиш, че правя? Че се опитвам да те задуша? Мамка му, Ейдън. Всичко, което искам, е да те пазя, за да не те загубя, както изгубих всички други хора в живота си, за които ме е било грижа!
Той се приближи към мен и аз започнах да отстъпвам инстинктивно, докато дупето ми не опря в шкафовете на миниатюрната ми кухня.
— Разбирам нуждата ти да се справяш сама. Разбирам. Наистина я разбирам. Но днес не беше време за това. Тези хора не се шегуваха. Не вярват в плесване през пръстите. Те чупят пръсти. Ръце. Колене. Крака. Тя убиват хора, които се опитат да крадат от тях.
Интелектуално знаех, че е прав. Но това, което не разбираше той, бе, че в този свят, аз бях недосегаема. Исках да му обясня. Исках да му кажа, защо точно днес не е трябвало да се тревожи за мен, и думите бяха на езика ми, но не можах да ги изрека, тъй като той продължи.
Дланите му се опряха от двете страни на тялото ми върху плота и той се наведе към мен.
— Ще умра преди да им позволя да те наранят. Не ми отнемай това, Ейдън. Не ми казвай, че не мога да те защитавам.
Гневът и раздразнението, които кипяха в мен, изчезнаха. Как можех да му остана сърдита, след като той не се бе опитал да ме окове в клетка?
— Трябва да знаеш, че понякога мога да се справям сама, дори и да не ми вярваш. Кълна се, не съм крехка малка принцеса. Няма да се счупя.
Погледът му се премрежи.
— Знам, че не си крехка малка принцеса. Ти си адски гъвкава. Виждам го всеки път щом те направя своя. Ако мислех, че си крехка, нямаше да направя това.
Ръката му се вдигна от плота и се зарови в косата ми, дърпайки главата ми назад, за да може устните му да се впият в моите. Всяка емоция, която имаше между нас, сега избухна в пламъци. Сграбчих раменете му, давайки му това, което получавах от него. Исках целувката му, исках да ме вземе точно тук, върху плота.
Бишъп явно бе прочел мислите ми, защото пусна косата ми и посегна към бедрата ми, вдигайки ги и обвивайки ги около кръста си, преди да вдигне роклята ми.
— Искаш ли да ти докажа, че не мисля, че бих могъл да те счупя? Да взема каквото искам и да те накарам да крещиш за мен?
— Да, да… — простенах срещу устните му, дърпайки тениската му от раменете му, а ръката му се плъзна между краката ми, отмествайки настрани бикините ми.
— Мамка му, кексче. Влажна си. Да се караш с мен те кара да искаш да се чукаш, нали?
Руменина покри бузите ми, но нямах намерение да го отрека.
— Всичко в теб ме кара да искам да се чукам.
Думите ми бяха нещо, което до сега не бях изричала, но въпреки това бяха самата истина.
— Порочно малко момиче. Обожаваш да ти казвам какво ще направя с теб, нали?
Простенах в отговор и се потърках в него.
— Не трябваше да носиш бикини тази вечер. Ще ги съдера и ще те обърна преди да те наведа на плота. Няма да помръдваш ръцете си, докато аз съм на колене зад теб, изяждам котенцето ти и те карам да крещиш. Няма да те изчукам, докато не започнеш да молиш за члена ми с всеки дъх, който поемаш. Когато те взема, няма да се въздържам. Утре ще ме усещаш с всяка стъпка, която правиш. Ако си наистина добро момиче, може да си поиграя и с девственото ти задниче, за да бъдеш една стъпка по-близо до това да поемеш там члена ми. Защото си моя, Ейдън. Ще притежавам всеки милиметър от теб.