Фабиана бе зад касата и Аша размаха щастливо ръце във въздуха щом ме видя.
— Слава на Бога. Имам нужда да се прибера у дома и да поспя. Тази смяна беше убийствена — тя покри прозявката си с ръка.
Фабиана поклати глава към момичето.
— Влачиш си задника през целия ден, затова не се прави, че е било много трудно.
— Вече съм тук, може да се прибираш.
Двете жени ме изгледаха и Фабиана кимна с глава към предния прозорец.
— Тотално ти е излязъл късмета тази сутрин, нали? Помислих, че се готвите за втори рунд от начина, по който той се опитваше жива да те изяде в алеята.
Ейдън преди миналата нощ щеше да е засрамена, а Ейдън от тази сутрин, която бе открила радостта на сутрешния секс, просто отговори.
— Определено. И беше страхотно.
Аша се намръщи.
— Мамка му, и аз искам сутрешен секс. Трябва да си намеря мъж, който да ме гледа така, както те гледа твоят.
— Не е ли така с всички ни — провлачи Фабиана преди да погледне към Аша. — Изчезвай от тук. Не искам да си влачиш задника и утре. Прецака три поръчки.
Аша помаха с пръсти и се пъхна в задната стаичка, за да свали престилката си, преди да се насочи към задната врата.
След като си тръгна, Фабиана ме погледна.
— Знаеш какво вършиш с този мъж, нали?
— Вероятно не, но дали някой наистина може да знае какво да прави с мъж като него?
— Туше.
Каквото и друго да искаше да каже Фабиана, бе забравено, тъй като вратата се отвори и клиентите започнаха да влизат.
Шест часа по-късно, Фабиана излезе и имах два часа, в които да работя сама преди да се появи смяната ми за вечерта. Бишъп се бе появил по време на неочаквано сформирала се опашка и едва имах секунда да му се усмихна и да му кажа «здрасти», докато му давах кафето.
Вратата се отвори отново преди да се изгубя в мислите си за това, какво ще се случи когато истината за живота ми се разбере, и пред мен се появи познато лице.
Дилайла.
Изглеждаше доста развеселена.
— Не знам каква магия си направила на Бишъп, но днес той буквално се усмихва на клиентите. — Тя застана пред касата, а фустите на полите й се залюляха. — Истината е, че не искам да знам, защото йюю, но исках да ти споделя, че има нещо различно в него.
— Мога ли да пледирам за петата поправка? Защото не мога… просто не мога да говоря с теб за това.
Вратата се отвори отново и в кафенето нахълтаха още познати лица. Чарли, Ел, Айви, Ванеса и Валентина.
Дилайла се ухили.
— Значи е добре, че си взимам само кафе и изчезвам, за да може те да чуят клюката.
— Добре ли си? — попита Ванеса приближавайки към мен, следвана от останалите. — Защото Кон и момичетата ни разказа за миналата нощ, и майко мила, сигурно си полудяла от ужас.
Усмивката на Дилайла изчезна.
— Какво се е случило?
Айви изложи детайлите.
— Някакъв мъж в казиното може би е заложил капан на Ейдън и направил нещата да изглеждат така, все едно тя брои карти. Охраната искаше да я замъкне отзад, но момчетата не им позволили. Бишъп нахълта и я изнесе от там, а охраната хукна след тях.
Дилайла заекна.
— Биш е отишъл в казино? Умишлено?
Вината, която изпитвах от миналата нощ, отново се върна.
— Не беше нужно да идва да ме спасява. Щях да бъда добре. Наистина, не съм напълно беззащитна.
— Осъзнаваш ли, какво правят хора като тях с някой, който брои карти? Щяха да те пречукат на мига, без да задават въпроси. — Загрижеността на Дилайла беше като на Бишъп, макар да я изразяваше по-тихо.
— Не броях карти, затова нямаше да стане нищо. Дори не знам как се броят карти. Нямаше да имам идея как да го направя.
— Мразя да го казвам — заяви Ванеса, — но не мисля, че щеше да има значение. Били са напълно решени, че си виновна, или поне така ми каза Кон.
— Нямаше да излезеш от там без счупени или липсващи пръсти! Това е адски сериозно.
— Нямаше да посмеят.
Чарли ме гледаше и макар другите също не откъсваха поглед от мен, тя изглежда забелязваше много повече.
— Реши ли колко дълго ще останеш в града? — попита тя.
Свих рамене.
— Толкова дълго, колкото мога. Нямам твърд план.
— Защо така? — Тонът на Дилайла беше скептичен. — Защото ако смяташ да се изнесеш от тук и да разбиеш шибаното сърце на Бишъп, значи ще си имаме големи проблеми.
Нима тя наистина мислеше, че имам силата да направя това? Налагаше се да насоча разговора в друга посока, преди да се предам и да им разкажа всичко. Толкова силно копнеех да кажа всичко на някой, че усещах как всеки момент мога да се отприщя.