— Така или иначе, съмнявам се, че Бишъп би я пуснал да си тръгне — провлачи Айви. — Познавам «мъж с чувство на притежание включил на скорост», щом го видя, и отпечатъкът му е навсякъде по теб.
Имайки предвид, че тя бе омъжена за могъщия, безцеремонен милиардер Лукас Тайтън, предположих, че ако не друг, то точно Айви ще знае за какво говори.
Ванеса кимна.
— Активирал е кода «пещерняк». Прецакана си.
Това не беше новина за мен и чувството се бе загнездило в мен повече от осемнадесет часа.
— Как се справяте с това? Аз не съм крехка. Имам нужда да бъда способна да стоя на собствените си два крака. Невинаги имам нужда да се хвърля да ме спасява и после да се ядосва като му кажа, че мога да се оправя и сама.
Всички жени ми се засмяха с изключение на Дилайла, която само се усмихна и поклати глава.
— Успех с това — заяви Валентина. — Рикс ще убие всеки, който опита да ме нарани. Всъщност, той го направи, но това е друга история. Този тип «алфа инстинкт» не е нещо, което просто можеш да изключиш.
Ели посочи към нея.
— Ти беше тази, която не искаше алфа-мъжкар. Помня, че каза, че искаш бета. Някой, с който да ходиш на театър и да пиете вино — ухилена Ел погледна към мен. — А се оказа вързана за откачено копеле, което не би пило вино, дори самия Христос да се появи и да превърне водата във вино.
Валентина извъртя очи към Ел.
— Бях пияна и определено незапозната. — Тя насочи вниманието си към мен. — Ето какво съм научила аз — твой е изборът дали ще го приемеш или не. Но ако искаш мъжа, получаваш целия пакет. Не можеш да избираш и да си отделяш само частите от него, които харесваш, и тези, които те карат да искаш да си оскубеш косата. Ако той е алфа, винаги ще бъде алфа. Не може да го промениш. Не можеш да му кажеш да не те защитава, защото това е срещу всеки инстинкт, който притежава.
— Тя казва истината — обади се Айви. — Но ако имаш демони, с тях трябва да се справиш сама, да се изправиш пред него и да му го кажеш. Мъжете, въпреки желанието и надеждите ни, не могат да четат мисли. И дори да искаш да се справяш сама и да се доказваш, ще има моменти, в които няма да е проблем да се пречупиш. Може да се облегнеш на някой и това няма да те направи слаба. Повярвай ми, като ти кажа — винаги бях мислила, че не ми трябва мъж, който да се грижи за мен, и ми отне адски много да осъзная, че да приема нечия помощ, не ме прави нещо по-малко от това, което съм си аз. Просто значи, че имам повече в живота си.
Попих думите на Айви. Просто значи, че имам повече…
— Да, но ти беше първокласна кучка от първия ден. Фактът, че Лукас проникна през стените ти, си е цяло чудо — това дойде от Чарли.
— Никога не съм била първокласна кучка — казах аз замислено. — Никога не съм имала тази възможност. Закриляха ме от всичко и това беше единственият ми шанс да живея, а не да гледам отстрани как живота тече, докато някой стои пред мен, за да ме защитава. — В мига, в който изрекох думите, осъзнах каква грешка бях направила. Всички жени гледаха към мен.
— Би ли искала да обясниш по-подробно? — попита Дилайла.
Избрах много внимателно следващите си думи.
— Знаете ли какво е да живеете в защитен балон?
Чарли, Ванеса и Валентина кимнаха.
— Тогава знаете, че когато сте в балона, всичко, което искате, е да излезете от там. Не мога да се върна обратно в балон. Имам нужда от свобода.
— Тогава му кажи — каза Валентина. — Кажи му точно от какво имаш нужда и ако той не може да ти го даде, ще имаш право на избор.
Дилайла остана мълчалива по време на разговора.
— Той иска да те държи в безопасност и си има своите причини, но няма начин да иска да те прави нещастна. Трябва да има баланс.
Тя бе права. Точно от баланс имах нужда и не го бях открила.
— Тогава какво да правя?
— Говори с него. — Заяви хор от женски гласове.
— Но преди това, имаме нужда от кафе — каза Айви.
Засмях се и кимнах.
— Става. Казвайте какво искате за пиене.
КОН ИЗЛЕЗЕ ОТ ЗАДНАТА СТАЯ, докато изпращах клиента си.
— Ван върна ли се от кафето?
— Била ли е тук?
— Не, отиде в съседство, за да говори с Ейдън, но трябваше да ми донесе кафе, като свърши.
— Какво имаш предвид с това, че е отишла да говори с Ейдън?
— Те бяха притеснени за нея, след миналата вечер. Искаха да се убедят, че не е откачила след случилото се.
— Погрижих се.
Кон сви рамене.
— Знаеш жените. Трябва да направят всичко по своя си начин. Момичето ти бе осиновено от нашите, без значение харесва ли ти или не.
Всъщност ми харесваше. Колкото повече връзки придържаха Ейдън тук, толкова по-малко вероятно бе да си тръгне. Макар напоследък да не бях повдигал въпроса, полудявах задето тя няма никакъв дългосрочен план. Бях живял този живот. Да оставам на едно място, докато ме устройва, и след това да се местя другаде.