Без връзки беше лесно. Не исках напускането да е лесно за Ейдън.
— Е, на практика те са решили да се намесят.
— Да, на практика е това. Обаче може да научиш нещо полезно от това.
— О, нима? Като какво например?
— Като защо тя бе толкова адски неразтревожена от идеята да бъде завлечена в задната стаичка на казино. Знам, че е наивна и така нататък, но това би трябвало да я изплаши адски много.
Блъсках си главата над това през целия ден. Ейдън не беше глупава. Би трябвало да осъзнава кога нещо не е за нея, дори когато се мъчеше да докаже, че може да се оправи сама.
— Не мога да отговоря на това.
— Искаш ли да звънна тук-там и да започна да копая, за да видя какво ще открия за нея?
Офертата натежа между нас и макар да исках да кажа «да», все още чаках Ейдън сама да ми каже от какво бяга. Исках тя да го направи. Имах нужда да е по нейно желание.
— Все още не. Ще й дам още малко време.
Кон сви рамене.
— Офертата остава.
— Благодаря, човече.
Входната врата се отвори и Дилайла и Ванеса влязоха вътре, всяка носеща по чаша кафе в ръка.
— Чарли ви праща поздрави, но реши да пътува с Ел, Айви и Валентина, затова не можа да дойде.
— Нали цялата тайфа не сте я разпитвали? — попитах, гледайки Ванеса и Дилайла, докато се чудех кой бе инициаторът.
— Просто искахме да се уверим, че е добре. Добре е.
— И?
— И, нищо.
— Глупости, принцесо. Всички знаем, че сте измъкнали повече от нея. — Кон повдигна вежди към жена си, а аз насочих поглед към сестра си.
— Ще трябва да говориш с нея.
— Благодарим за вътрешната информация, дами.
Кон се засмя.
— И двете сте адски упорити. — Той все кафето, което Ванеса най-после му подаде и отпи. — Поне си ми донесла хубаво кафе, затова сега няма да се оплаквам.
— Най-добре въобще да не се оплакваш. Знам, че обичаш да съм упорита. — Тя му се усмихна и завидях на лекотата в общуването им.
Някой ден щях да имам същото с Ейдън, но преди това имахме да разясняваме адски много неща. Някак бе трудно да вървим напред, докато и двамата криехме толкова тайни.
Миналата нощ, едва не й казах всичко. Бях толкова близо. Но тайните ми бяха вързани със срама, който носех. Мразех това, че бях такъв себичен глупак да мисля, че зная абсолютно всичко. И фактът, че избягах от всичко не беше точно нещо, с което се гордеех.
Осени ме, докато Ванеса, Кон и Дилайла си говореха, че може би това, което Ейдън крие, бе нещо, с което и тя не се гордееше. Върнах се обратно в стаичката си и започнах да се приготвям за следващата си среща.
Преди Кон и Ванеса да си тръгнат, тя пъхна глава при мен.
— Не мисля, че ти казвам нещо, което не знаеш, но Ейдън умира да разпери криле, и ако не й дадеш този шанс, ще бъде нещастна.
— Разбрах това миналата вечер.
— Не искам да се меся между вас, но вече бях там, където е тя сега. Можеш да й дадеш света, за който никога не е подозирала, че съществува, и в същото време да я опазиш жива и здрава.
Кимнах.
— Каза ли още нещо, което трябва да знам?
Ванеса се усмихна.
— Сам ще се досетиш.
— Хайде, принцесо — извика Кон. — Да тръгваме преди да е заваляло, защото ще подгизнем на мотора ми.
— До скоро виждане, Биш. И успех. — Тя ми намигна.
Дилайла влезе при мен в мига, в който входната врата се затвори.
— Сигурен ли си, че знаеш какви ги вършиш с нея?
— Уча се в движение.
— Може да се наложи да се учиш по-бързо.
МЪЖЪТ ВЛЕЗЕ В «Любимата ви дупка» двадесет минути преди края на смяната ми, с качулка на глава и ръце в джобовете.
Всеки мой инстинкт крещеше, че нещо не е наред с него. Сетих се за телефона в джоба на престилката си, а нещо в мен крещеше да се обадя на Бишъп.
Но бях решена да се справя сама.
— Да ви донеса ли нещо?
Той ме погледна и можех да се закълна, че го бях виждала и преди. Някъде. Но не можех да се сетя къде, а в следващия миг той се хвърли към касата.
— Дай ми всичките пари. Абсолютно всичките.
Страх. Истински неподправен страх премина през мен. И се умножи многократно, когато той извади пистолет.
О, Боже мой. Кой, по дяволите, би обрал магазин за понички?
Вдигнах ръце във въздуха, както всеки нормален човек, към който е насочен пистолет.
— Добре. Добре. Може да ги вземеш.
— Отвори шибаната каса.
Свалих треперещите си ръце и завъртях ключа, след това натиснах копчето за отваряне на касата. Мъжът размаха пистолета във въздуха, когато извадих част от оборота, слагайки го на плота.