— Мамка му, не ги слагай на проклетия плот. Пъхни ги в шибана торба. Какъв ти е проблемът, кучко?
Исках да му изкрещя, че никога преди не са ме обирали и не знаех какъв е протоколът за това, но се спрях. Измъквайки една торба изпод плота аз започнах да пъхам парите вътре.
Звънчето на вратата иззвъня и двамата завъртяхме рязко глави към вратата.
О, мамка му. О, мамка му. О, мамка му. Видимо много бременна жена влезе вътре, държейки за ръка малко момченце.
— Искам всичките шоколадови — каза детето.
Жената погледна към нас, видя мъжа с пистолета и замръзна за половин секунда преди да се завърти и да се спусне на колене, прикривайки момченцето с тялото си. Униформен полицай минаваше покай прозореца и жената изкрещя за помощ.
Ченгето замръзна и наклони глава, за да погледне вътре. В мига, в който видя пистолета, той заговори в радиостанцията на рамото си, и измъкна оръжието си.
— Мамка му. Мамка му. Мамка му — каза мъжът, грабвайки торбата с парите. — Не трябваше да става така. — Той насочи пистолета към мен. — Къде е задната врата? — Посочих към коридора, докато във въздуха проехтяха полицейски сирени и полицаят отвори вратата. Мъжът с пистолета пъхна парите под палтото си и стреля три пъти към прозореца. Навсякъде се разхвърчаха стъкла и жената изпищя, преди да избута детето си към стената, кроейки го с тялото си.
Мъжът хукна към задния коридор и излезе през вратата, а предната врата се отвори с трясък и полицаят нахълта вътре.
— Той излезе през задния вход — извиках аз.
Ченгето кимна и хукна подир него. Предната врата се отвори отново и очаквах да нахълтат още полицаи или дори Бишъп, но вместо това, видях Анджело.
Анджело?
— Идвай, Ейдън, трябва да се разкараме от тук. Веднага. Побързай. Ще дойдат още полицаи и ще започнат да ти задават куп въпроси, на които не можеш да отговориш. Ще те арестуват, а не можем да допуснем това да се случи.
Какво, по дяволите, прави той тук? Объркана аз просто стоях и го гледах. Костюмът, с който обикновено се обличаше, сега бе заменен от дънки и кожено яке.
— Как…
— Идвай, нямаме време за въпроси. Трябва да вървим.
Мозъкът ми се опитваше да асимилира какво ми казва, но между това да бъда ограбена и заплашена с пистолет и това миналото ми да се появи пред мен, стоях замръзнала зад плота.
— Ейдън, веднага! Мамка му, баща ти ще те убие, ако говориш с ченгетата.
Шумът от сирените се усили и Анджело мина зад плота, за да ме сграбчи за ръката и задърпа към задния вход, от където бяха излезли крадецът и полицаят.
— Трябва да се убедя дали тя е добре! — Задърпах се в ръцете му, разтревожена за бременната жена, която се опитваше да се изправи на крака.
— Мамка му, сама да се оправя. Ние тръгваме.
— Не, няма да ходя никъде. Ти върви. Аз ще съм добре.
— Не ме карай да те наранявам, Ейдън. Не искам да те нараня.
Откъснах вниманието си от жената, за да го насоча към Анджело.
Да ме нарани? Защо той би…
Видях нещо различно в погледа на Анджело. Веселието и добротата в тях бяха изчезнали и сега там се четеше само лудо отчаяние.
— Пусни ме!
Анджело замахна с юмрук, улучвайки ме в челюстта. Дори нямах възможност да регистрирам болката преди да изпадна в безсъзнание.
ИЗСТРЕЛИ. ЧУПЕНЕ НА СТЪКЛО. ПИСЪЦИ. Можех да чуя всичко през стената на «Вуду Инк» и всичко идваше от «Любимата ви дупка». Скочих от мястото си, хвърляйки пистолета за татуиране и изхвърчах без да кажа нито дума на клиента. Излязох точно на време да видя как мъж изнася някой през задния вход. Една жена бе обгърнала с ръце малко момченце, а в далечината се чуваха сирени, които се приближаваха все по-близо. От Ейдън нямаше и следа.
Жената се изправи на треперещите си крака, притискайки момчето към гърдите си. Тя посочи към задната врата.
— Един мъж отвлече момичето, което работи тук. През задната врата.
Мамка му.
Излязох точно на време да видя как мъж носи Ейдън надолу по алеята, завивайки зад ъгъла. Ръцете й висяха безжизнено, а главата й подскачаше с всяка негова стъпка.
— Мамка му, спри на място!
Хукнах към мъжа, а адреналинът туптеше мощно във вените ми. Стигнах до края на алеята и продължих да тичам на ляво. Бях на двайсет метра от тях, когато той запали двигателя на колата и потегли по улицата, едва пропускайки да не се блъсне в едно такси.
Трябва да взема мотора си. Да ги последвам. Запаметих на ум номера на колата и вдигнах телефона си, докато бягах обратно през алеята.