По време на дискусията се обадих на Кон. Без да го поздравявам аз минах направо на въпроса.
— Трябва да провериш друго име. Ченгетата намериха личната карта на Ейдън и е тя на снимката, но в документа пише, че малкото й име е Елиша. Имам снимка. Изпращам ти я.
— Ще се заема с това веднага и ще ти звънна. Откри ли някакви следи?
— Ченгетата не ми позволиха. Пускат колата за издирване. Надявам се, че ще я намерят.
— Добре. Това е по-добре отколкото да обикаляш улиците, опитвайки се да ги намериш. Ще се обадя на Рикс, да се надяваме, че ще получим вътрешна информация от ченгетата. Ще я намерим, Биш.
РУГАЕХ ЦЯЛ ЧАС докато обикалях с мотора си, търсейки линкълна, в който я напъхаха, без да открия нищо. От Рикс научих, че ченгетата издирват колата, но никой още не я е намерил. Нещо трябваше да се случи. Скоро.
Телефонът ми иззвъня и аз го грабнах. Кон.
— Имаш ли отговори? — попитах на мига.
— Не всички. Но ще ти кажа едно със сигурност. Моят човек огледа личната карта и макар че е адски добър фалшификат, определено е фалшива. Не може да открие нищо за Елиша Мадън или пък за Ейдън Мадън. Той ще се разрови по-дълбоко. Да видим дали ще открие от къде е дошла.
— Ню Йорк Сити. От там е дошла.
— Това му казах и аз, но има много хора в този град, които правят фалшиви лични карти.
— А нещо за линкълна?
— Нает е от Анджело Франсети преди около седмица. Този може да не е същият мъж и просто да я е откраднал.
— Даде ли името на твоя човек?
— Още чакам вест от него. Ще ти кажа веднага щом науча.
Затворих и Дилайла ме гледаше как оставям телефона на плота.
— Нещо не е наред тук. Нещо наистина не е наред.
— Знам.
Обиколих улиците още час, преди да се върна във «Вуду Инк», тъй като нямах никаква идея къде да отида.
Тя бе изчезнала.
Как, по дяволите, е истинското й име? Фалшива лична карта? Защо?
Изглежда жената, в която се бях влюбил, бе много по-добра в пазенето на тайни отколкото бях аз. Емоциите ми се въртяха, прескачайки от една на друга. Гняв, че не ми е казала. Тревога, защото това, от което бягаше тя, я бе намерило. Разочарование от факта, че не можех да я открия никъде.
Звънях на всеки, който се сетих и който може да е видял колата, но нямах късмет. Контактите на Кон бяха много по-добри от моите и се надявах много скоро да открие нещо. Преди да си изгубя проклетия ум.
Затворихме «Вуду» и Дилайла направи кафе в апартамента ми. Двамата седяхме един срещу друг на масата, гледайки телефона помежду ни и чакайки да звънне.
Тропането от някой бягащ нагоре по стълбите към апартамента ме накара да завъртя глава към вратата.
Освен мен и Дилайла, само Кон имаше ключ за тук, затова не се изненадах, когато той влезе. Ръцете му бяха пълни с документи.
— Какво имаш? — попитах на мига.
— Мамка му, сигурно е, че е повече, отколкото очаквах.
Той хвърли купчината документи на плота и аз грабнах най-горния.
Анджело Франсети имаше полицейска снимка и цял чаршаф с провинения. Едно от нещата привлече вниманието ми.
Войник на криминалната фамилия Кассо.
Всичко в мен застина. Мамка му, направо се вледених.
Фамилия Кассо. Доминик Кассо. Главата на шибаната мафия. Причината да нямам чичо, братовчедка и да бягам десет години.
— Какво, по дяволите?
— Момичето ти… името й е Ейдън. Ейдън Матюс. Но се казва така, само защото не носи фамилията на баща си.
Спомних си какво каза жената от магазина за понички, за това, което мъжът казал на Ейдън. Че баща й ще се ядоса. Погледнах леденото изражение на Кон и опитах да събера информацията.
— Кой, по дяволите, е баща й?
— Доминик Кассо.
Гърдите ми се превърнаха в лед, щом чух тези думи.
Дилайла пое дълбоко дъх.
— Мамицата му мръсна. Да не я е изпратил да те шпионира?
Възможността не бе преминала дори през ума ми, докато Дилайла не я изрече на глас.
— Мамка му, няма начин.
— Знаех, че бяга от нещо, но нямах идея, че е това. Мамка му, човече. Имаш ли нужда да изчезнеш от тук? — попита Кон. — Тази фамилия не се шегува. Дори и сега да са свили опашки, заради федералните, Кассо си е все толкова голяма опасност, както винаги, според моя контакт.
Дилайла скочи от масата.
— Кон е прав. Трябва да си събираш нещата и да изчезваш. Ами ако дойдат за теб? — Тонът й бе на ръба на истерията. — Всичко това може да е засада.
Погледнах Дилайла.
— Не. Няма начин. — Отказвах да го повярвам. Как може тя да бъде Кассо? Вероятността това да е случайност бе адски малка. Не можеше да е истина.