Тя сложи ръце на кръста си.
— Откъде знаеш? Не е ли малко удобно тя да се озове точно тук?
Помислих си за алеята, в която в първия ден спасих Ейдън от нападателите й.
— Просто знам. Няма начин да са я изпратили. Сигурен ли си, че е тя? — попитах Кон.
— Да. Няма съмнение. Това идва направо от базата данни на ФБР. Кассо е гледал да е скрита, но агентите имат файлове за цялото семейство. Мамка му, тя дори има полубрат, който е филмова звезда, и един, който е шибан милиардер. Чувал си имената им. Със сигурност. В докладите пише, че тя не е имала контакти с тях.
Не ми дремеше за братята й.
— Е, какво, по дяволите, се случи тогава? Войник от семейството идва да я замъкне у дома, но тя не иска да тръгне, затова се бори с нея, той я удря и я отвлича?
— Това е най-доброто предположение, което имам.
— Какво още имаш за него? Къде може да я е отвел?
— Не съм сигурен. Но моят човек извади данните от кредитните карти, затова вероятно може да ни каже къде е отседнал. Тук някъде са. Просто събрах цялата купчина и дойдох тук.
И тримата започнахме да прехвърляме листовете, разглеждайки информацията.
В ума си не можех да забравя как изглеждаше Ейдън, когато я набутаха в колата. Беше адски беззащитна, докато е в безсъзнание. Фактът, че се е борила с него и не е искала да отиде, ми даваше малка надежда.
— Къде е Кассо в момента? Знаем ли?
Кон поклати глава.
— Под охрана е заради разследването. Новините раздухаха доста това, но все още се разхожда на свобода. Не съм сигурен къде точно се е скрил, но федералните казват, че има борба за власт и две от другите семейства опитват да поемат контрола.
Дали затова Ейдън бе в Ню Орлиънс? За да бъде далеч и в безопасност? Мамка му, мразех да имам толкова много въпроси и никакви отговори. Повече от всичко мразех, че тя не ми имаше достатъчно доверие, че да ми каже.
— Бил е в Сонеста. — Кон повдигна листа. — Регистрирал се е под истинското си име и всичко. Тук е още от преди Марди Гра.
Докато Ейдън беше там.
— Какво, по дяволите? — грабнах телефона и набрах номера на Леон.
— Какво става, Биш?
— В хотела има ли настанен мъж на име Анджело Франсети?
— Защо? Какво става?
— Прости би ли проверил?
Чух писане на клавиатура.
— Добре. Да, тук е. Все още не се е отписал.
— Идвам на там. Приготви ми ключ за стаята.
— Човече, не мога…
— Следващият ти татус ще е без пари. Просто ми уреди проклетия ключ и не казвай на никой.
— Добре. Добре. Но ако си изгубя работата, заради това…
— Ще се тревожим за това по-късно.
Затворих и погледнах Кон.
— Идваш ли?
— Да, мамка му.
Стигнахме в Роял Сонеста десет минути по-късно и Леон плъзна ключа към нас.
— В 208-ма стая е. Само гледай да не вдигате шум, мамка му. Защото ако изгубя работата си, ще ме татуираш безплатно до живот.
Грабнах ключа.
— Ще бъдем тихи. — Може и да беше лъжа, но Леон имаше нужда да чуе само това.
Кон ме последва към асансьора и аз натиснах бутона.
— Имаме ли план? — попита той, когато влязохме и вратите се затвориха.
Аз го погледнах.
— Това не е операция на специалните части. Това е операция тип влизаме и взимаме момичето ми.
Бях взел пистолета си преди да напусна «Вуду Инк» и ако познавах добре Кон, то значи и той бе въоръжен.
— Въоръжен ли си?
— Разбира се.
— Тогава просто влизаме тихо и я взимаме.
С това решение, излязохме от асансьора и отидохме до стая 208. На дръжката висеше табела «НЕ БЕЗПОКОЙТЕ». Измъкнах ключа и се наведох към вратата, ослушвайки се за някакъв шум.
Нищо.
Прокарах ключа по четеца и изчаках лампичката да светне в зелено преди бавно да натисна дръжката. Когато бях готов да я отворя, погледнах към Кон и той кимна. Отворих широко вратата и двамата нахълтахме в стаята.
Празната стая.
— Банята.
Отворих вратата и проверих вътре, докато Кон поглеждаше в гардероба и под леглото.
— Мамка му.
— Изглежда ли ти така, сякаш е планирал да замине?
Едва сега се огледах наоколо из стаята. Имаше дрехи метнати на стола, а леглото не бе оправено. Малък принтер беше сложен на бюрото свързан към лаптоп и около него имаше разпилени снимки.
На Ейдън сама. С Ванеса. С Дилайла.
— Той я е наблюдавал. — Беше очевидно, но трябваше да кажа нещо.
Имаше снимки на Ейдън и с мен, но на всяка една, лицето ми бе покрито в черно.
— И това не е нормална наблюдателна техника — каза Кон, сочейки към нея.
Той огледа снимките и имаше такива, на които лицето ми бе направо изрязано. Беше страшно да видя всичко това. Освен това снимките ми казваха, че този мъж не е с всичкия си.