Бузата ми бе притисната към килима и чаках следващия си шанс да побягна, когато усетих убождане по тила си и зрението ми се замъгли. Анджело се изправи и аз се търколих по гръб, премигвайки, докато опитвах да си възвърна фокуса.
— Какво…
— Спи. Всичко скоро ще ти се изясни.
Всичко потъмня точно миг, след като осъзнах, че ме бе упоил.
— ИМАМЕ ЛЕТАТЕЛНИЯ ПЛАН. Самолетът е излетял в 20:30, насочвайки се към летище Тетърбъро в Ню Джърси. Регистрирани са двама пътника, Анджело Франсети и Ейдън Матюс — Рикс достави информацията през високоговорителя на телефона на Кон.
— Поне сега знам къде отивам, по дяволите. — Това бяха най-дългите часове в живота ми, докато чаках потвърждение.
— Не можеш да отидеш при мафията съвсем сам, човече — каза Рикс, а Кон кимна в съгласие.
— Няма начин, по дяволите — заяви Дилайла.
— В момента нямам друг избор.
— Е, много жалко, защото ние всички имаме. — Кон ме погледна през масата, на която бяхме наредили снимките и документите от хотела. — Тайтън има самолет и предполагам, ще ни позволи да го вземем, но и той ще иска да дойде. Такъв си е. Лорд също е вътре. Саймън ще пилотира птицата, ако не успеем да намерим редовния пилот на Тайтън. Без значение дали искаш или не, имаш екип.
— И аз идвам — заяви Рикс. — Ако Хенеси е трезвен, може да успеем да го домъкнем на борда.
— Ще звънна на Тайтън. Ще планираме да се срещнем на летището след час, освен ако не чуеш нещо друго.
Кон затвори телефона и ме погледна.
— Няма никакъв шибан начин да те изпратим там без подкрепление. Освен това, ако Дом Кассо се опита да те убие, просто ще използваме Тайтън като човешки щит. Никой не би посмял да гръмне нахиленото копеле, защото има повече пари дори от господ. И определено повече пари от мафията.
— Ами аз? — Дилайла скръсти ръце на гърдите си.
— Няма начин. Няма да рискувам да изгубя и теб. Ти оставаш тук. Удържай фронта долу.
— Знаеш, че това не ми харесва.
Обвих ръце около нея и я притиснах до гърдите си.
— Но ще го преживееш, защото ти си най-страхотната сестра, която един мъж може да иска.
— Такъв си тъпанар понякога.
— През повечето време.
— Ако вие двамата сте свършили със семейната среща, обаждам се да викам кавалерията и отиваме да се въоръжим до зъби.
Това може да не бе планът, който имах поначало, но беше най-доброто, което измислихме.
Час по-късно, Тайтън ни поведе по стълбичките на самолета му и аз го последвах заедно с Кон, Лорд и Рикс. Саймън вече беше в пилотската кабина, правейки последни проверки. Хенеси бе безследно изчезнал, което не бе нещо ново, след като предаде значката си и напусна полицията.
Лорд, Кон и Рикс, пуснаха саковете си на пода и Тайтън се захили.
— Да не мислите, че отиваме да правим преврат? Някой друг чувства ли се така, все едно ще става новият лидер на Куба?
— Само ти, Тайтън. Само ти.
Кон ме погледна.
— Искаш ли да звъннеш още веднъж на момичето ти, преди да тръгнем? Да видиш дали ще вдигне?
Пробвах на всеки пет минути през последния час, но не получих отговор. Сега опитах отново.
На мига ме пренасочиха към гласова поща.
— Да вървим.
Тайтън ни погледна.
— Тогава закопчавайте коланите, момчета, защото тази птичка излита.
КОГАТО СЕ СЪБУДИХ, ГЛАВАТА МИ туптеше и устата ми се чувстваше така, все едно бях погълнала цяла торба захарни топчета. Вече не бях в самолета, а в малка стая, която не разпознавах. Претърколих се, спуснах крака от леглото и станах, хващайки се за матрака, докато се борех с желанието да повърна.
Къде съм?
Мебелите бяха от тъмно дърво и кожа, в сиво и синьо, мъжки цветове. В стаята беше тъмно и единствената светлина в стаята идваше от малката лампа на бюрото. Светлината хвърляше отблясъци върху рамки със снимки и аз се приближих, надявайки се те да ми подскажат къде се намирам.
Но всичко, което направиха, бе да ме объркат повече.
Всички бяха снимки на мен. На една бях облечена с рокля, която не бях носила от вечерята по случай дипломирането ми. Помнех я, защото Дом ме изведе да празнуваме, един от редките баща-дъщеря моменти, които имахме през последното десетилетие. Друга снимка бе само от няколко дни преди да напусна Ню Йорк, докато излизах от работа. Най-после последната бе тази, която ме стресна най-много. Бях гола. В леглото си. Държах в ръка вибратора си, а очите ми бяха стиснати силно, докато получавах оргазъм.
Исках да повърна и това нямаше нищо общо с туптящата ми глава.
Анджело.
Как? И защо? Той винаги е бил по-мил и по-учтив от всички бавачки, които изпращаше баща ми, но сега всичко изглежда е било само постановка на нещо много по-страшно.