Тялото на Аби бе поставено във вана на моргата, а аз обмислях плана си. Знаех, че ще се върнат да търсят парите си. И знаех, че няма никакъв шанс да мога да им се изплатя.
Нямах нищо за губене.
Затова купих оръжие от улицата и излязох да търся мъжа, който бе наредил това да се случи. Той бе отнел всичко, което имах, и сега аз щях да отнема живота му.
Офисът му не бе далеч от студиото за татуировки и отидох направо там. Застанал пред една от сградите в «Кухнята на Ада», насочих оръжието към гърдите му в мига, в който той излезе през входната врата, притискайки пръст към спусъка.
Докато едно русо момиче не изскочи бързо от СУВ-а, тичайки по стълбите, за да се хвърли в ръцете му.
Изненадан, аз вдигнах ръка нагоре и куршумът полетя към небето. Горилите на Кассо ги обградиха, вкарвайки него и момичето в сградата.
Сега знаех кое е момичето, което едва не бях застрелял.
Ейдън.
И ето ме сега, връщах обратно, готов да заменя живота си за нейния. Нямах никакви фалшиви надежди, че ще се върна с обратния полет на самолета на Тайтън.
Не, всичко започна тук и сега всичко щеше да свърши отново тук.
Бях жив мъртвец, докато слизах от самолета, и не ми дремеше. Всичко, което имаше значение, бе да се убедя, че тя е в безопасност. Просто не бях очаквал всичко да свърши там, където започна.
Когато Саймън приземи самолета на летището, точно преди изгрев, всички се изправихме, въоръжихме се до зъби и със сакове преметнати през рамо чакахме Тайтън да отвори вратата.
— Никога не ми се е налагало да го правя сам — изсумтя той, когато отвори вратата и избута стъпалата.
Още един самолет бе паркиран под грамадни осветителни тела, на няколкостотин метра и Рикс се закова на място на пистата, докато го оглеждаше.
— Номерът на опашката е същият като на самолета напуснал Ню Орлиънс. Това е самолетът на Кассо.
Всички застинахме на място.
— Защо е все още на пистата? Изглежда така, все едно отново се готви да излети — каза Кон.
Изтичах обратно по стъпалата точно като Саймън сваляше слушалките си.
— Можеш ли да провериш кулата, дали този самолет ще излита?
Той ме погледна и сложи слушалките си.
— Може и да не ми кажат, но ще пробвам.
Изправих се зад него, докато той се свърза с кулата и поиска информация.
— Разбрано — Той свали отново слушалките си. — Подготвен е за излитане, чакат само пътниците да се качат. Не повече от петнадесет минути.
Кон се появи на вратата зад мен.
— Мислиш ли, че е той? Дали няма да отведе момичето ти някъде другаде?
— Мамка му, не знам, но няма да си тръгна от тук, докато не разбера.
Кон извика момчетата обратно вътре и им обясних.
— Промяна в плановете — заявих аз. — Това може да са те. Няма да тръгваме преди да разберем дали момичето ми не е там.
Лорд се облегна на стената.
— Ще сложим ли няколко снайперистки позиции? Аз и Кон може да ги поемем. Така, ако нещата се объркат, ще можем да ги свалим.
Замислих се за бетонната писта.
— Къде, по дяволите, ще заемете позиции?
Лорд се засмя.
— Нека ние се тревожим за това.
— Имаме по-малко от петнадесет минути, за това да се заемаме. — Кон отвори сака и измъкна две пушки. — Ще се движа ниско, за да не привличаме вниманието на кулата.
Кон и Лорд обмислиха плана си.
— Със Саймън можем да те покриваме от тук. Няма смисъл да не бъдем напълно подготвени. — Това дойде от Рикс.
— Ами аз? — попита Тайтън.
— Ти си с Биш. Гледай да не го убият.
— Мерси — провлачи Тайтън.
Насочихме се към стълбите, Кон и Лорд не се виждаха никъде. Един Господ знае къде бяха изчезнали. Беше лесно да забравя колко смъртоносни са били двамата братя, докато са служили в армията. Саймън и Рикс заеха местата си.
— Някой идва — каза Рикс, когато през тъмнината светнаха фаровете на кола.
Черен Ескалейд спря до самолета и шофьорът изскочи, за да отвори задната врата. От там излезе мъж, който разпознах много добре. Беше минало доста време, но Доминик Кассо не беше човек, който може да забравиш.
Горилата от предната седалка до шофьора излезе, за да отвори другата задна врата, от която слезе втори мъж. И двете врати бяха затворени след като мъжете излязоха, и беше очевидно, че няма никой друг с тях.