— Ейдън я няма.
— Но тук е големият шеф, затова ако искаш да научиш къде горилата му е отвела дъщеря му, няма по-добро време от настоящето.
Поех дълбоко дъх и пъхнах пистолета на кръста под колана на дънките си.
Идва живият мъртвец.
Двамата охранители отнесоха куфари към самолета, а Дом и другият мъж стояха на пистата.
Беше време. Мамка му.
— Къде, по дяволите, е Анджело Франсети?
И двамата мъже се завъртяха рязко, когато излязох под светлината и един от охранителите изскочи от самолета с пистолет в ръка.
— Кой си ти, по дяволите? — попита Дом.
Той изглеждаше точно така, какво си го спомнях. Сякаш не бе остарял нито с ден, въпреки че управляваше организация, която би трябвало да го е състарила преждевременно.
— Няма значение кой съм аз. Това, което има значение, е, че дъщеря ти е при него, и няма да си тръгна, докато не намеря и двамата.
По лицето на Дом се плъзна объркване.
— Дъщеря ми? Какво, по дяволите, знаеш ти за моята дъщеря?
— Ако не ни кажеш кой си, до пет секунди ще получиш куршум, в главата — изкрещя другият мъж.
— Наистина ли не те е грижа къде е тя? Или това, че Анджело Франсети я удари, изпрати я в безсъзнание, за да я измъкне от един магазин в Ню Орлиънс и да я натовари на този същия самолет?
Дом завъртя рязко глава, поглеждайки другия мъж.
— За какво, по дяволите, говори той, Вин? Ню Орлиънс? Ти ми каза, че тя е в безопасност. Мамка му, как Анджело си е позволил да й вдигне ръка?
— Качвай се на самолета. Аз ще се погрижа за този шибаняк. Меси се в неща, които не му влизат в работата.
— Няма да ходя никъде, докато не получа отговор на въпроса си. Къде е дъщеря ми, мамка му? Отбягваш въпросите ми от дни.
— Тя е в безопасност. Добре е. Никой не я безпокои.
— Тя не е в безопасност — казах аз. — И определено не е искала да бъде удряна или отвличана. И никой от вас няма да отиде никъде, докато не получа отговорите си.
Дом отново погледна Вин.
— Имаш шейсет шибани секунди да ме свържеш с Ейдън по телефона или ти ще получиш куршум в мозъка. И не ми дреме от колко години те познавам.
Винсент се засмя.
— С цялото ми уважение, Дом, но имаш много по-важни проблеми в момента от това къде е дъщеря ти. Трябва да се качиш на този самолет и да се разкараш от тук, преди федералните да те сгащят.
— Не ме чуваш. Защо мамка му, не ме чуваш? — Тих и все пак смъртоносен, гневът се долавяше ясно в гласа на Дом.
— Да, отговори на шибания въпрос, Вин.
— Застреляйте го — изкрещя Винсент на бодигарда, замахвайки с ръка към мен, но Дом вдигна длан.
— Мамка му, няма да стреляте по никой, докато не съм казал — Той ме погледна. — Сега, кажи ми защо да не те оставя да кървиш до смърт на тази писта?
— Защото съм тук да открия дъщеря ти, тъй като очевидно, аз съм единственият, който се тревожи за нея.
Дом погледна Винсент.
— Ню Орлиънс? Казах ти, че я искам в защитена къща и ти заяви, че си се погрижил. Какъв, по дяволите, ти е проблемът? Да не си глух?
— Погрижих се за нея. Ти не я искаше наоколо, казах ти, разкарах я.
— В шибания Ню Орлиънс? Къде е Анджело сега, мамка му?
Винсент сви рамене.
— Зает да прави това, което му е казано.
Гласът на Дом се снижи до тих шепот.
— Дай ми шибан отговор, Вин, или лично ще те застрелям. Къде, мамка му, е детето ти и къде, по дяволите, е дъщеря ми?
Детето му?
Винсент ме погледна от по-близо и най-после го познах. Преди десет години, той не беше дясната ръка на Кассо, тогава още се изкачваше в йерархията и изпълняваше заповеди.
Той ме разпозна в същия миг.
— Помня те. Ти си онзи, който хукна да бяга като шибан страхливец и така и не спря. Имаш топки от желязо, че да дойдеш тук, момче. Тогава нямаше толкова много татуси, нито толкова много коса, но те помня. — Той насочи пистолета към главата ми. — Време е да платиш с кръвта си.
Две червени точки се появиха на гърдите му.
— Това наистина ще е кофти идея от твоя страна — каза Тайтън, заставайки до мен. — Двама бивши снайперисти от специалните части в момента те държат на прицел и ще си мъртъв преди да натиснеш спусъка.
Погледнах Дом.
— А ако ти позволиш на хората си да ме гръмнат, няма да мога да ти разкажа за телефона за еднократна употреба, който намерихме в хотелската стая на момчето на Вин, с много интересни номера в него. Като номера на федералните.
Пазех тази част като преимущество и сега подейства.
Дом вдигна ръка пред Вин.
— Свали проклетия пистолет. — А към мен добави: — За какво говориш, мамка му? Да не опитваш да ми кажеш, че Анджело е плъх, който е отвлякъл дъщеря ми?