— Преди да тръгнем изпробвах всеки номер от телефона, който открих в стаята на Анджело и проведох два разговора с агентите, които бяха готови за информацията, която Анджело бе обещал да им снесе.
Винсент не го забеляза, но зад него, двамата охранители насочиха пистолетите към гърба му.
— Мамка му, той не знае нищо.
— Всичко, което искам да знам, е, че Ейдън е в безопасност, а ти можеш да вземеш всичко, което имаме и да направиш сам разследването си, г-н Кассо.
Дом погледна Вин.
— Свържи ме по телефона с Ейдън. Веднага. Без повече шибани извинения или ще те пречукам. Не ми дреме кой си. А ти. — Той насочи пистолет към главата ми и една от малките червени точици отскочи към неговите гърди. — Ти ще ми кажеш, защо, мамка му, те интересува дъщеря ми.
— Не можеш ли да видиш, че човекът е влюбен в нея? Исусе, защо иначе ще се изправя пред боса на мафията, който изби цялото му семейство преди десет години? — провлачи Тайтън — Това е цялата история.
— Той истината ли казва? — попита Дом.
— Цялата шибана истина — заяви Тайтън.
— Мамка му, сигурно се ебавате с мен — засмя се Винсент. — По дяволите, какво има в това момиче?
— Най-добре започни от самото начало, момче — каза ми Дом.
— Нямаме време за губене, г-н Кассо. Точно сега дъщеря ви е в ръцете на Анджело Франсети.
— Анджело няма да я нарани — заяви Винсент. — Той защитава Ейдън от години.
— Къде, по дяволите, я е отвел, Вин? Искам отговори. Веднага.
— Той има апартамент в Ню Джърси. Искаше да прекара малко време насаме с нея.
Дом се обърна към Винсент, снижавайки пистолета си.
— Чакай. Знаел си, че момчето ти е взел момичето ми? Какво още знаеш, мамка му? Че е била отвлечена? Ами федералните и телефона на детето ти? Имаш ли обяснение и за това, приятелю?
— Нима ще повярваш на него, вместо на някой, който познаваш от години?
— Това хлапе, което застана пред нас с топки като на шибан слон, за да се убеди, че дъщеря ми е в безопасност? Какви мотиви има? Защото фактът, че ме караш да си гоня опашката от дни, ми подсказва, че ти си този, който точно сега трябва да се тревожи. Веднага набери дъщеря ми по телефона или си мъртвец.
— ИСКАМ ДА ГОВОРЯ С БАЩА СИ — казах на Анджело, когато той отвори вратата на новата ми клетка.
Той се намръщи на мига.
— Казах ти да се изкъпеш преди закуска.
Знаех, че ходех по тънка линия.
— Не се чувствам добре, реших да не се къпя.
Анджело влезе в стаята и едва се сдържах да не повърна, когато посегна и хвана ръцете ми, стисвайки ги.
— Не исках да те дрогирам, но ти не ми даде избор. Трябва да се научиш да следваш заповедите ми, Ейдън. Така ще се случват нещата.
Насилих се да се усмихна леко.
— Наистина искам да говоря с татко.
— Ще говориш, когато кажа, че си готова.
— И кога ще е това?
Анджело не ми отговори, а вместо това пусна ръцете ми и се насочи към вратата.
— Ела да ядеш, ще се почувстваш по-добре. И след това ще се изкъпеш. Имаме нужда да измием онзи град от теб. Трябва да съм сигурен, че момичето ми е чисто, преди да й дам члена си.
Потреперих и едва спрях гаденето, което почти ме задави. Успокоих чертите си, за да не види отвратеното ми изражение и да не реши, че няма да чака, аз го последвах в дневната на това, което изглежда бе апартамент. Но къде?
— Къде сме?
— Няма значение, стига да сме заедно, бебчо. — Анджело посегна към кутиите с храна, които бе оставил на плота заедно с портфейла си. — Взех ти яйца Бенедикт и двойна порция бекон. Любимите ти.
Наистина ми бяха любими, но точно сега само мисълта да ги изям ме караше да искам да изтичам до тоалетната, за да си изповръщам червата.
Но не се наложи да се залавям с тях, защото телефонът на Анджело иззвъня.
— Сър? — каза той и на мига изпитах надежда, че говори с баща ми.
— Той иска да говори с Ейдън? Това не е възможно точно сега. Тя спи — отговорът на Анджело бе явна лъжа и трябваше да предположа, че говори с Вин.
— Не, не спя! Той ме държи тук против волята ми! — изкрещях колкото глас имах.
Анджело вдигна ръка и ме зашлеви през лицето.
— Не я слушай. Все още е дрогирана. Преживяла е много ужасии в Ню Орлиънс.
Бузата ми гореше от удара, но не ме бе грижа.
— Шибан лъжец!
Той отдръпна телефона от ухото си.
— Ти ще…
— Тате! Помощ!
— Ще ти звънна пак.
Анджело затвори и тръгна към мен.
— Какво, по дяволите, ти става? Още не го осъзнаваш, нали? Жива си само защото аз те искам жива. Баща ми скоро ще е глава на фамилията, а той не те харесва особено.