Марта огледа зашеметената компания и лукаво прошепна:
— А котаракът е още жив. Само дето не носи чизми. Един такъв жълт котарак, с прекалено дълги мустаци и твърде присмехулно изражение.
— Остава да кажеш, че това е твоят собствен котарак — сломена измърмори доктор Жлебинска.
— Не. Много ги обичам, но не мога да си завъдя. Нали все пътувам. А този, Жълтия, ме наблюдава от поне две години. Разхожда се и наблюдава. Ама и аз го наблюдавам.
Матев имаше вид на сомнамбул:
— Но това, което ни изприказвахте, е цял фантастичен разказ за деца!
— Напишете го. Подарявам ви го — великодушно протегна длан Марта. И безпомощно изрече: — Ами сега, като трябва да вървя, пък не ми се става? — помълча и се надигна. — Няма как.
Довиждане.
Матев я изпрати до вратата, погледа след нея, върна се и поръча двойни дози алкохол за Нели и за себе си.
— Взе ли ти ума? — с гордост попита Нели.
— Изумителна е! — съгласи се Матев. — Откъде се взе?
— Е, не е паднала от небето — утеши го Нели. — Единственото необичайно нещо при появяването й на света е, че майка й я родила чак когато навършила петдесет и пет години. Преди това не й се удавало…
— А баща й?
— Той бил почти на петдесет и шест, но в това няма нищо изумително. Марта е много приятен човек, а странностите й предизвикват у мен възхищение. Изследвам тайнствената й способност, възможно е да достигна до интересни заключения…
— Иначе… е съвсем нормална, нали? — изтърва се Матев.
Доктор Жлебинска се разсмя:
— Абсолютно. Но, ако се влюбиш в нея, рискуваш да ми станеш пациент.
— Съгласен съм — непоколебимо заяви Матев. — Говорят, че твоето лечебно заведение бележи невероятни успехи.
— Как няма да говорят, като съм снаха на професор Жлебински и жена на толкова важен мъж?
Не, не, дано никога нямаш нужда от моята висококвалифицирана лекарска помощ. А що се отнася до Мартичка, не вземай думите ми на сериозно. И какъв мъж си ти, ако ще се изплашиш от странностите на една очарователна жена?
— Не се плаша. Готов съм „да вляза в боя“, както е речено, и няма да отстъпя, макар че съм уверен — тя не само мен е очаровала.
— Е, да, и тя като Кармен може да каже: „Имам поклонници дузина, но те не са по моя вкус“ — хитро подхвърли Нели Жлебинска.
— Това „повече разпалва моя гняв“, както пее граф Ди Луна — отвърна в тон Матев и разговорът им се прехвърли върху оперната музика, която и Жлебинска, и Матев обичаха, и завърши с признанието на Матев, че никога не му се е случвало да види Марта на сцена.
Жлебинска обеща да му намери билет за премиерата на „Принцеса Турандот“ и … изпълни обещанието си.
Жестоката принцеса Турандот окончателно плени Матев и той, подобно на Калаф, реши да заложи главата си.
На следващия ден Марта получи букет с визитна картичка и покана за вечеря.