Матев очакваше, че изисканият му жест ще я трогне. Излъга се. Отговорът бе:
„Благодаря много. Не вечерям. Поканете ме на кафе следващия месец, в единайсет часа.“
Матев люто се закани.
На първи следващия месец вдигна телефона, за да уточни мястото, където ще се пие това кафе.
Отговориха му, че Марта Матева е в Австралия и ще се върне на трийсет и първи този месец в шест часа сутринта.
Естествено е след нощен полет човек да спи през деня. Но Матев реши да бъде свиреп и никакви съображения да не го спрат. Точно в десет и трийсет той повтори поканата си.
Сънената Марта отвърна:
— Помня, помня, до единайсет часа има цял половин час.
Матев се въоръжи с търпение. Не се и надяваше Марта да дойде.
Но точно в единайсет тя се появи весела и блестяща и захвана да му разказва някаква история, в която действуващите лица бяха духът Данхаш, джинът Канхаш, феята Бану, принц Ахмед и принцеса Бадрулбадур. После му изясни как стои въпросът с чудовищата Фафнер и Фазолт и с вълшебника Мерлин и си отиде, като го уведоми, че след два месеца ще го покани на концерт, където ще пее творби от съвременни автори.
Матев изтърпя и този срок, изтърпя и съвременните автори.
Следващата им среща се състоя след три седмици и премина много задушевно. Марта му отдели шест часа, държа се прилично и Матев реши, че е постигнал някакъв успех.
Но може би не трябваше да бъде толкова самоуверен.
Призори го събуди телефонен звън и сърдитият глас на Марта:
— Аз ти забранявам да ме сънуваш по този начин! Нахално е от твоя страна…
— Моля, почакай да си спомня какво сънувах — се опитваше да печели време Матев.
Марта не искаше и да чуе:
— Ако ще ме поставяш в компанията на разните твои дамички, хич не ме и сънувай!
В главата на Матев просветваше. Опита се да намери най-подкупващия тон:
— Но, мила моя Марта…
— Нито съм мила, нито съм твоя!
— Добре, не бъди мила, бъди само снизходителна. Най-после сънуването има неконтролируема специфика…
— Какво, какво? Такива думички мен мама не ме е учила. Или ми говори на български, или — да преминем на италиански, френски, испански, дори и на английски, ако щеш.
— За да намеря общ език с тебе, съм готов да изуча и хинди.
— Е, когато го изучиш, обади ми се — тропна слушалката Марта.
Матев се почуди какво да предприеме и направи най-разумното — стана, свари си кафе и в шест часа се обади на доктор Жлебинска:
— Ти си буден по това време! — изуми се тя.
— Да, благодарение на твоята очарователна Марта.
— По интонацията ти личи, поставяш „очарователна“ в кавички. Не си спал заради нея, това ли да разбирам?
— Засега не се мъчи да разбираш каквото и да е. Извини ме, че те безпокоя в такъв час, но зная, че започваш работа в седем, затова си позволих. И имам гореща молба — нека обядваме днес заедно.
Жлебинска през смях обеща, продължи да се смее и след като приключи разговора, каза на свекъра и на мъжа си:
— Надявам се, ще имам възможност да наблюдавам забавни ситуации.
— Мартичка и Матев? — въпросително вдигна вежди професор Жлебински. — Намирам, че е подходяща за него като интелект и темперамент.
А мъжът й се вгледа в Нели с цялата си сериозност:
— Твърде млада си, за да сплетничиш, скъпа.
На това Нели мислено отвърна:
„И ти не си чак дотам стар, за да си толкова разсъдлив, скъпи.“
Любезно му подаде чашка кафе и го успокои:
— Вярваш ли, че имам склонност към подобни занимания?
Но, изглежда, и най-разумните жени имат склонност към подобен род занимания. Да не говорим за мъжете!
Разговорите на обяда доста напомняха сплетни. Поведението на Марта бе основно разнищено, на странностите й бе дадено почти научно обяснение, но това, което втрещи Матев, бе въпросът на Нели:
— И в какъв срок ще се справиш с хинди?
— Какво? — заекна Матев.
— Не си въобразявай, че всичко ще мине за речено-казано. Ако ти не й проговориш на хинди, няма защо да й се обаждаш.
— А, не! Това не може да бъде! Жлебинска беше непреклонна:
— Не бих желала да те обезкуражавам, но тя държи на своите съвсем случайни обещания и изисква това и от другите.
Матев се взря, сякаш виждаше в далечината силуета на Марта, и със спотаена закана произнесе:
— В такъв случай на единайсети май тя трябва да отговори на моето женитбено предложение.
— Дотогава има почти осем месеца. Ще можеш да научиш хинди — го насърчи Нели.
— А тя отде знае хинди? — се заинтересува Матев.
— Тя? Хинди? Не е и чувала. Но се обзалагам, че ще го научи в най-кратък срок. Въобще тя е в състояние да отреже собственоръчно собствената си глава, за собствено назидание.