— Как така какво? Ще живееш, — убедено отвърна Ира. — Ще живееш и ще се радваш, — повтори тя. — Така казва мама. Имам и по-големи братя: Тошко и Лешко, те са близнаци. Те са заети със своя компютър, нищо друго не ги интересува. Когато са на него, у дома става тихо, — засмя се Ира. — Не се притеснявай, те са обикновени момчета. Имат си своя стая и няма да ти пречат. А ти ще живееш с мен. Преди живеех сама в моята стая, а сега ще сме заедно. Ще е по-весело. Мама и татко вече поръчаха за нас ново легло на два етажа. Обещаха скоро да го донесат. Имам много играчки. Избирай си, каквото ти хареса, ще е твое. Имаме и голяма библиотека. Ти на колко години си? — неочаквано попита Ира.
— На седем, навърших ги в болницата, — отговори Лена.
— А аз съм на единайсет. Можеш ли да четеш?
— Да, баба ме научи, — приглушено отвърна Лена.
— Ще се позанимавам с теб, ще се подготвим за училище. Искаш ли да ходиш на училище? — попита Ира.
— Искам, — отвърна изморената Лена.
— Имаме хубаво училище, ще ти хареса.
— А защо твоите родители ме вземат при тях, та аз съм ви чужда? — внезапно попита Лена. След случилото се тя бързо (не като за годините си) порасна и изгуби надежда.
— Моята майка много те обича и иска ти да живееш при по-добри условия, — отговори Ира с интонация на възрастен човек.
Чистачката, която почистваше стаята, чу целия разговор. Тя приключи и излезе от стаята.
Лариса Михайлова разговаряше с някого в своя кабинет. На вратата се почука.
— Влезте, моля? — покани тя, прекъсвайки разговора.
Влезе чистачката.
— Лариса Михайлова, може ли? — попита тя.
— Влез, Евдокия Никитина.
— Всичко ли разбрахте? — попита завеждащата старшата медицинска сестра.
— Разбрах, Лариса Михайлова. Може ли да тръгвам?
— Да.
— Какво има, Евдокия Никитина? Сядай.
Възрастната чистачка, работила в тази болница трийсет години, приседна на стола.
— Истина ли е, че оформяш попечителство на Лена? — попита тя.
— Истина е, — потвърди завеждащата.
— Добре ли си го обмислила? Това е много отговорна крачка. Имаш три твои деца. Момичето е понесло много тежка травма, може да има последствия. Ти си лекар и знаеш това не по-зле от мен. Изяснила ли си, от какво семейство е тя? Сега времето е сложно. Нищо не е сигурно. Как си се решила на такова нещо? — стараеше се да я предпази Евдокия Никитина от необмислена постъпка.
— Скъпа Никитина! Където има за трима, ще се намери и за четвърти. Всичко съм обмислила. Моя мъж напълно ме подкрепи по този въпрос. Моля те, разбери ме правилно, искам да подаря на Лена нейната сбъдната мечта. Трябва да ме разбереш, — отговори и тя.
Очите на Лариса Михайлова сияеха, грееха от щастие. Чистачката примря при нейните думи, след това разчувствано и отговори:
— Ти си светица! Господ да ти дава много сила и радост. Заслужила си.
— Благодаря ти за подкрепата, Евдокия Никитина, сега ми е много необходима.