П.П. Обичам те, мамо! :-)
Ваньо не можа да се обади на майка си, защото и неговото тяло се бе изпарило, също като това на баща му и на още стотина хиляди щастливци, намиращи се в достатъчно близка околност до тях в мига на взрива, дошъл най-неочаквано от небето.
Майката плачеше безутешно, загледана в последните мисли на детето й, напуснали заличеното от света пространство няколко секунди преди да бъде унищожено. Във вледенените й от скръб крака се търкаше пластмасово коте, мяукащо жално. То не бе достатъчно умно, за да осъзнае защо тя плаче; всъщност него това не го интересуваше; единственото, от което имаше нужда, беше да го погалят.
6.4 — 14.4.2004