Клифърд Саймък
Подаръкът
Намери нещото на поляната с къпините, когато търсеше кравите. Здрачът вече обгръщаше високите стъбла на тополите, така че не можа добре да го разгледа, пък и време нямаше, тъй като чичо Еб бе ужасно сърдит заради двете юници, които се бяха изгубили. И ако веднага не ги намери, чичо Еб ще измъкне колана и тогава да му мисли. Вечерята вече бе отписал, тъй като забрави да донесе вода от извора. А и леля Ем от сутринта започна да го хока, че още не се е научил да плеви зеленчуковата градина.
— През живота си никога не съм виждала по-тъпо същество — се извисяваше пискливият и глас, след което започваше да нарежда познатата песен, че щом като с чичо Еб веднъж са го взели от приюта, имат право да очакват от него поне благодарност. — Ама къде ти, той е едно неблагодарно момче, което гледа само как да и причинява главоболия и е такъв лентяй, че право да си каже, хич не си представя какво ще излезе от него.
Намери юниците в далечния край на пасбището в началото на горичката и ги погна към къщи. Влачеше се след тях и си мислеше дали да избяга. Знаеше, че няма да го направи, пък и нямаше къде да избяга. Макар че знаеше — където и да отиде, все ще му е по-добре отколкото при леля Ем и чичо Еб, които всъщност не му бяха никакви роднини, ами просто хора, на които слугуваше.
Когато вкара двете юници в обора, чичо Еб тъкмо привършваше с доенето. Беше сърдит, разбира се, че не ги е докарал заедно с другите крави.
— Абе ти да не би да си решил — каза чичо Еб — че ще взема да доя и заради теб. Колко пъти съм ти казвал да броиш кравите, когато ги прибираш. Ще ти дам да се разбереш, сядай тук да ги доиш.
Джони взе трикракото столче, ведрото и започна да ги дои. Не беше никак лесно. Едната от тях, рижата, го ритна в корема и ведрото с млякото се преобърна.
Чичо Еб видя какво се случи, свали каиша, дето висеше окачен зад вратата и го перна няколко пъти, за да го научи друг път да бъде по-внимателен и да му втълпи в главата, че млякото струва пари. С това доенето за него свърши.
Тръгнаха към къщата и чичо Еб през целия път мърмореше за онези момченца, от които полза няма, а само грижи ти докарват на главата. Леля Ем ги посрещна на прага и нареди на Джони да си умие краката преди лягане: хич не и се щяло да и омърля красивите бели чаршафи.
— Лельо Ем — каза Джони, — ужасно съм гладен.
— Нима? — възрази му те и присви устни. — Е, ако погладуваш малко, може би най-сетне ще ти дойде акълът.
— Само един комат — помоли Джони. — Без масло, без нищо. Само едно парченце.
— Младежо — каза чичо Еб, — ти не чу ли какво каза леля ти? Умий си краката и марш в леглото.
— И гледай добре да ги умиеш — добави леля Ем.
Изми си краката и си легна. Едва в леглото се сети какво бе видял на поляната с къпините. Спомни си, че не бе проронил и думица за него, тъй като чичо Еб и леля Ем през цялото време му се караха и не му дадоха възможност.
И моментално реши, че нищичко нямя да им каже, инак ще му го отнемат както винаги. Ако не му го отнемат, ще развалят всичко, така че да му стане безинтересно и неприятно.
Единственото, което си беше само негово, бе старото джобно ножче със счупено острие. Трябваше му ново ножче, но знаеше, че не бива да ги моли за това. Веднъж бе помолил и после дни наред чичо Еб и леля Ем постоянно му натякваха, че е едно неблагодарно същество, че са го прибрали от улицата, ами не стига това — трябва сега пари да пръскат за джобни ножчета. Джони много се учуди, като чу, че са го прибрали от улицата, тъй като, доколкото си спомняше, никога на никаква улица не бе стоял.
Лежеше в леглото, гледаше звездите през прозореца и си мислеше за онова, което видя на поляната с къпините. Все не успяваше ясно да си го спомни, тъй като не го разгледа добре — нали нямаше време. Но нещото беше някак странно и колкото по си мислеше за него, толкова по му се искаше да изтича на поляната с къпините и добре да го разгледа.
„Утре — помисли си той — ще го разгледам. Утре — веднага, щом намеря време.“ Но после се сети, че утре няма да може да се измъкне. Леля Ем отрано щеше да го прати да плеви зеленчуковата градина и под зоркия и поглед не би могъл да се измъкне.
И както лежеше и си мислеше, му стана съвършенно ясно, че ако иска да го види, трябва сега да отиде, през нощта. По хъркането разбра, че чичо Ед и леля Ем са заспали. Измъкна се от леглото, бързо облече ризата и обу панталона и внимателно се прокрадна надолу по стълбата, като се стараеше да избягва най-скърцащите стъпала. В кухнята се качи на един стол, за да достигне кутията с кибритените клечки. Грабна една шепа, но като размисли, ги върна и си остави само половин дузина, тъй като се боеше, че леля Ем ше забележи, ако вземе повече.