В този миг Анастасия пристъпи напред.
— Болната стара жена е моята баба, лорд англичанино. Тя има нужда от няколко дни почивка. Ще напуснем собствеността ти, без да причиним никаква вреда. Моля те, позволи ни да останем ден или два, за да може тя да възстанови силите си.
В първия миг той дори не се извърна да я погледне, а продължаваше да се взира в Иван. Ала когато след малко го направи, очите му се разшириха и Анастасия разбра, че е изненадан от това, което вижда. Неговите очи бяха зелени и блестящи. Тя не можа да отвърне поглед от тях и мигом разпозна надигащия се огън от глъбините им — страстта, която мъжът дори не се опита да скрие. Сърцето й заби учестено.
— Ела да се запознаеш с нея — додаде тя, когато той продължи да я поглъща с очи. — Ще пийнеш с нас по чаша чудесна руска водка или ще споделим бутилка френско вино. Ще се убедиш, че сме безобидни хора, които предлагат някои необикновени услуги. Може би някои от тях ще те заинтересуват.
Знаеше, че се държи подчертано предизвикателно, знаеше за какви услуги ще си помисли той, че му предлага, знаеше защо мъжът кимна и слезе от коня си, за да я последва. Обаче нищо нямаше значение освен главната й цел. Трябваше да го отведе със себе си, за да може да си поговорят, да накара нещата да изглеждат така, сякаш и двамата са запленени един от друг и са се влюбили от пръв поглед.
Поведе го към техния огън. Мария се бе изправила и се канеше да се отдалечи. Анастасия се изплаши, че тя може да не се стори никак болна на непознатия. Виждаше баба си всеки ден, бе свикнала с лицето й и затова не се бе досетила колко болна бе тя. Но като я погледна сега, тя й се стори стара, бледа и болезнено слаба — уморена от живота. Сърцето й се сви при тази тъжна гледка.
— Бабо, искам да се запознаеш с един човек.
— Не тази вечер, дете, нуждая се от почивка. Анастасия не очакваше този отговор, особено след като знаеше, че Мария не бе чула разговора край огъня на Иван. Ала тутакси разбра, че баба й иска да я остави насаме с англичанина. Понечи да я спре, защото искаше да узнае мнението й за този мъж, а Мария нямаше как да си състави такова, ако не говори с него. Обаче той промени намерението й.
— Остави я да си върви — рече рязко — Виждам, че тя не е добре.
Девойката кимна и посочи към големите платнени възглавници на земята.
— Настани се, а аз ще донеса нещо за пиене…
— Не е необходимо — прекъсна я англичанинът, завърза коня си към близкото дърво и се върна при нея. — Седни. Опиянен съм само като те гледам.
Не можеше да желае по-добър отговор, но въпреки това се изчерви. Просто нямаше опит в играта на съблазняване и не бе сигурна какви са правилата. Обаче знаеше, че това е единствената й възможност, единственият начин да го накара да се ожени за нея.
Седна до него край огъня. Отблизо той изглеждаше дори още по-красив. Всичко у него радваше окото.
Дрехите му бяха елегантни, а не прекалено пищни, каквито някои благородници предпочитаха. Кафявото му сако, което стигаше до коленете, бе украсено с фина бродерия само по краищата на джобовете и маншетите; когато седна, той го отметна назад. Късите до коленете панталони прилепваха плътно към стройните мускулести бедра.
Чорапите му с жартиери бяха от бяла коприна, както и ризата му, украсена отпред с дантелено жабо. Жилетката му бе от бежов брокат, закопчана с дълга редица от златни копчета, които от кръста надолу до средата на бедрото бяха разкопчани, за да не пречат на движенията му.
Много мъже носеха корсети, за да успеят да се напъхат в тези дълги и тесни жилетки — смяташе се за много модерно, — но Анастасия не мислеше, че този мъж се нуждае от подобно допълнение, Той просто бе изключително строен и гъвкав, но в същото време мускулест и силен.
Англичанинът отново се взираше в нея. Тя се почувства малко виновна, ала трябваше да продължи. Знаеше, че всички ги гледат. Двамата му придружители бяха заобиколени от млади циганки. Разнесе се музика. Една от жените се впусна в един от техните най предизвикателни и чувствени танци, за да ги забавлява.
Ала Анастасия и мъжът до нея сякаш не забелязваха нищо, толкова бяха погълнати един от друг. Изведнъж дълбокият му глас я сепна.
— Ти спомена услуги. Интересувам се какви точно услуги ще ми предложиш, красавице.
Девойката знаеше какво очаква да чуе от нея, знаеше, че щеше да се разочарова, ако просто му каже истината, но въпреки това нямаше да го лъже повече, отколкото бе абсолютно необходимо. Всъщност надяваше се, че изобщо няма да й се наложи да го лъже, защото не желаеше връзката им да започва по този начин. Водена от непогрешимото си вътрешно чувство, внезапно осъзна, че двамата ще се оженят. Не знаеше само как ще се стигне до там.